-
Намалява и износът ни към Европейския съюз
-
В Източните Родопи добър медонос е драката, местните я наричат карачалия
Неделчо Димитров е дългогодишен пчелар, заместник председател на Пчеларско дружество „Акация“ в Кърджали и член на Управителния съвет на Националната развъдна асоциация.
Интервю на Валентина ИВАНОВА
– Г-н Димитров, напоследък се наблюдава увеличение на цените на всички стоки. Да очакваме ли скок и при пчелния мед?
– Цената на меда запазва нивата от миналата година, тъй като окончателно не е приключил добивният сезон. В Кърджалийско те са малко по-високи – между 15 и 17 лева на килограм, на дребно. На едро продължават да са сравнително ниски, защото на пазара навлезе украински мед, който подбива нашите цени. Както знаем, той не отговаря на изискванията на Европейския съюз, но се продава във всичките му страни и от това страда нашият производител. Закъсва и българският износ. Ние сме традиционен износител за Германия, но сега търсенето оттам е намаляло.
– Какъв мед се добива в нашия край?
– При нас основните медоноси са овощните горски дървета, които цъфтят през април. Акацията се нарежда след тях. Тази година обаче дъждовете създадоха проблем на пчелите и те не можаха да я хванат. Много добър медонос е драката, турците я наричат карачалия. Тя се среща на големи площи в Родопите. По същото време цъфтят мащерката, детелината, кантарионът и др. Наричаме меда от всички тези растения полифлорен или билков. Много е здравословен.
По-късна паша – към края на юли и август – е маната. Тя се среща повече в дъбови гори, каквито има в Крумовградско, Ивайловградско, около Кърджали. Много зависи от дъждовете и влагата и добивът не е гарантиран. Акациевият, билковият, мановият стигат и до 20 лева на дребно. Най-редкият мед е ригановият. Той се добива от бял риган и родопска чубрица, които растат в района на Дамбалъ. Заради сушата количествата са много малки. Нашенци, които идват от Турция питат за него и са готови да заменят 1 тенекия риганов мед срещу две от друг вид.
Рапичният и слънчогледовият се добиват в по-големи количества и е по-евтин. В нашия регион обаче нямаме промишлени насаждения от слънчоглед и рапица.
– Къде стои производителят на мед от Кърджали в общата картина в страната?
– В Кърджалийско производителите намаляват всяка година. Но все още в региона доста хора са се захванали с по над 100 кошера. Има голяма смъртност сред пчелите майки. Както знаете, пчеларската година е къса. Тя започва през май и до края на юли приключва. През август се раждат зимните пчели. Те трябва да живеят 5-6 месеца, до март, за разлика от летните, които изкарват 35 дни. Но, за да издържат, трябва да се следи да нямат вирусни и други заболявания. А същевременно да са добре охранени, че да доживеят до пролетта. Голямата суша влияе на смъртността. Затова миналата година много от пчелите майки бяха недохранени. Тази година през май беше хладно, а сега тези жеги намаляват планинската паша.
– Получават ли пчеларите подкрепа от държавата?
– Всички пчелари, регистрирани като земеделски производители, могат да кандидатстват по т.нар.интервенции. В програмата са предвидени средства за обучение, реклама, подвижно пчеларство. Обикновените пчелари в Кърджалийско могат да получат средства за лекарства срещу вароатоза и нозематоза и възстановяване и увеличаване на пчелните семейства в общността, където влиза закупуване на кошери, пчелни майки и отводки. Обявеният срок за кандидатстване е много кратък срок – от 17 до 26 юли. Освен това процедурата е само по електронен път, което вероятно ще затрудни хората. Но те могат да се обръщат за съдействие към Пчеларско дружество „Акация“ – Кърджали или към експертите в Разплащателната агенция.
Как ще се свържем с господина?