Валентина ИВАНОВА
– Как ви хрумна идеята за двата проекта, свързани с киното?
– Винаги съм имала силен афинитет към добрата филмова музика. Тя е много образна, тя рисува, буквално ти разказва истории. Преди петнадесетина година с Христо Йоцов направихме един албум с филмова музика, но той сякаш мина някак между другото. Но преди няколко години с Живко Петров и отново с Христо Йоцов ни хрумна идеята за тази програма, която нарекохме «Да послушаме кино». Вече имаме близо 50 концерта.
– И най-сетне стигнахте до Кърджали…
– Много съм щастлива, че има такъв успех. А и направихме втората част – «Световното кино в музика». Стана хубаво награждане, естествено продължение на темата. Надявам се догодина да дойдем в Кърджали с нея.
– Като ви гледам с другите участници, оставам с впечатлението, че сте много задружни…
– Изключително важно е да работиш със съмишленици, с които ти е хубаво не само на сцената, а и извън нея. Така се създават големите неща. Аз съм късметлийка, че работя с такива хора. В нашите концерти всеки е хвърлил егото си и остават чистото чувство и хубавата музика. Очакваме с радост следващия концерт.
– Сигурно събуждате интереса към киното, особено у младите хора. Трябва да ви дадат награда за популяризиране на българските филми…
– Още когато стартирахме тази програма без Плевенската филхармония, напълнихме зала 1 на НДК. След концерта дойдоха тълпи млади хора и ни казаха: Толкова ни хареса тази музика! Не сме гледали филма, но отиваме да си го намерим. Тогава Христо Йоцов ми каза: Хилде, това ще се превърне в мисия! В крайна сметка много хора не са гледали лентите, включени в нашите концерти и може музиката да ги провокира да ги гледат или поне да знаят, че такъв филм съществува.
– Обикаляте страната с двете продукции. Междувременно ви гледаме в телевизионното предаване «Като две капки вода». Как успявате?
– Когато правиш, което ти носи удовлетворение, намираш време. Аз съм от първия сезон на Капките. Чувствам се чудесно с екипа на Маги Халваджиян. Преди това заедно направихме «България търси талант». Тогава не съществуваха подобни формати у нас.
– Остава ли ви време за нещо ново?
– Готвим нова програма – на вас първо казвам – с най-красивата музика на Джордж Гершуин. Разбира се, ще тръгне от Плевен на 16 ноември, тъй като пак участва и тамошната филхармония.
Планираме и издаването на наш, авторски албум с квартета, с който работя: Христо Йоцов, Живко Петров, Михаил Йосифов и Димитър Карамфилов.
– Получават ли музиканти като вас подкрепа от държавата? Интересувате ли се от политическата обстановка?
– Всеки жив човек би трябвало да се интересува какво става с държавата, но не да разчита на нея. Когато видиш, че нещата не са както трябва – а в България те отдавна не са както трябва – се вземаш в ръце и търсиш възможности да си свършиш работата по най-добрия начин. Но, например, с фестивалите не успяваме. С Найо Тицин и Александрина Пендачанска реализирахме в Копривщица две издания на един фестивал, Master of art, който има голям потенциал. За съжаление, тази година го отменихме, защото не успяхме да спечелим никаква субсидия. Кметицата Бойка Дюлгярова много ни помага, но преценихме, че ни е невъзможно да се справим. Държавата сякаш не може да разбере колко важни са фестивалите за развитието на места като Копривщица с толкова много дадености. За да се случват обаче, са необходими средства.
🔽Последвайте ни и в Facebook🔽
