Шестата неделя след Великден е наречена Неделя на слепия, защото в нея се чете разказът за изцеряването от Иисус Христос на слепороден човек.

Свети Константин бил римски император (306-337 г.). Роден в Ниш (днес в Сърбия), той се издигнал до виден пълководец във войската. След смъртта на баща му император Констанций Хлор, Константин бил поставен от войската на негово място. Той бил възпитан в езическата вяра, но след едно видение на кръст в небето и надпис „С този знак ще победиш!“ наистина победил и решил да спре гонението на християните. За целта той издал указ в Медиоланум (днес Милано, Италия) през 313 г. за признаване на християнството като позволена религия. Това позволило християнската вяра да се разпространи по цялата римска империя. Затова делото му се смята за апостолско. Константин свикал Първия вселенски събор на Църквата в 325 г.

Майка му, света Елена, предано работила за утвърждаване на новата вяра и по неин почин бил открит Христовият кръст, били построени множество християнски храмове. Затова и тя се почита като равноапостолна.

Мъченик Константин бил родом от Трънския или Пиротския край и още като момче отишъл в София да работи у търговци на овце, цинцари. Но един ден крадци ограбили господарите му и младият Константин бил наклеветен за кражбата. Той бил измъчван да признае, но невинното момче не можело да поеме такава вина. Тогава бил предаден на турци, които му поставили условие да приеме исляма, за да не го изтезават повече. Константин решително отказал и след поредица нови изтезания бил обезглавен, а тялото му захвърлили в полето. Християни, които разбрали за убийството, прибрали тялото на момчето и го погребали. Това станало в 1737 г. През следващите десетилетия много хора се стичали на гроба му и получавали изцеления.

БТА