На 16 и 17 май Българската православна църква почита паметта на светите Баташки мъченици.
По време на Априлското въстание през 1876 г. след двуседмична неравна битка с многохилядна турска армия загиват 5000 души от шестхилядното население на Батак. Градът е изгорен до основи. Две хиляди души, събрани в църквата „Св. Неделя“, в продължение на три денонощия защитават своята чест и вяра и всички загиват след опожаряването й.
След като всички българи са обезоръжени обаче, градът е обграден от османците, ръководителите на въстанието Петър Горанов и Ангел Кавлака са измамени и убити, последва масово клане и нечовешки мъчения дни наред. От семейства с десетки членове остават живи по един-двама.
Не само мъжете и младежите са жестоко изтезавани и изправяни на приготвените дръвници, където с твърда решимост са оставали верни на Христа до смърт… Стотици моми бранят неистово девствеността си, но биват опозорявани, многократно изнасилвани и накрая обезглавени.
Бременни жени биват разпорвани, а бебетата – набучвани на османските щикове, защото мохамеданството обещава райски блага за повече убити друговерци. Много майки изпращат децата си на заколение преди себе си, за да не предадат вярата и загубят душите си от слабост.
В Баташкия храм мохамеданите извършват невиждани издевателства, а двамата свещеници Петър и Нейчо биват жестоко измъчвани – пред очите на втория обезглавяват една след друга седемте му дъщери и все го питат: „Чалма или брадва?“ – и след мълчанието му седем пъти подред, турците му изскубват брадата, отрязват ръцете, избождат очите, а подир смъртта му го насичат на парчета. Това става в училищната сграда, която в последствие е опожарена и в нея изгарят живи около двеста мъченици.

Свещеническият син Никола Поп Петров също не предава вярата си и членовете му биват отсечени един по един. Достолепният 76-годишен баташки първенец дядо Трендафил бива измъчван и не издава никакъв стон, но тази мъжественост разярява мъчителите, те му избождат очите, изваждат зъбите, а накрая го събличат, намушват на кол и горят жив като агне.
Ахмет-ага и голяма част от башибозука са помаци, потурчени жители на български села и градове, някои от тях лично облагодетелствани от батачани. Самият той се е издигнал до военачалник благодарение на баташките първенци, а след жестоките събития е заточен в Диарбекир, заразява се от проказа и умира в големи мъки.
В Батак от 900 къщи не остава нито един покрив и здрава стена, от 8-9000 жители са избити над 5000, които се преселват в Небесните жилища, а мощите на мнозина мъченици и до днес се пазят в местния храм „Св. Неделя“. Отзвукът в Европа от баташкото клане е толкова голям, че пламва руско-турска война, в резултат на която след две години България е освободена.
Историята е запазила единствено някои от имената на баташките мъченици – това са свирепо убитите локални свещеници Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил Керелов – жив опечен на клада, непокътнати са имената и на някои от избитите – Иван, Илия и други.
През пролетта на 2011 г. Баташките мъченици са канонизирани за светци от Българската православна църква. На 16 май в Батак с литийно шествие от старинния храм „Св. Неделя“ иконата на светите Баташки мъченици бе пренесена до площад „Освобождение“, където Пловдивският митрополит Николай отслужи празнична вечерня. На 17 май в старинния храм „Св. Неделя“, където се съхраняват светите мощи на мъчениците, бе отслужена света Литургия, а на площад „Освобождение“ бе отслужена съборна света Литургия от архиереи на БПЦ и духовници от Пловдивска епархия.
В словото си към присъстващите Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай се обърна с думите:

„Преди 10 години светата родна Българска православна църква канонизира Баташките мъченици, небесни защитници на православната вяра. Вече 10 години тези хиляди мъже, жени деца, избити вътре в църквата и в града, на този ден през 1876 година, стоят отдясно на небесния престол на Бога. И заедно с другите български светии и мъченици, закрилят България и измолват от Иисус Христос неговата милост и снизхождение към православния български народ. Хиляди жители на Батак пренесоха себе си в жертва, за да не погине православния български народ, а за да възкръсне за нов живот. Великата Божия милост към нас, потомците на жертвите от Баташкото клане, ни направи преди 10 години съучастници в оживяване на онези, които житейския си път в мъки свършиха, но вярата си опазиха. Не друг, вярата победи робството!“
В памет на Баташките мъченици нека си припомним едни думи от синодалното послание по повод тяхната канонизация преди четири години:
„Истина е, че ужасите и поруганията, които Баташките и Новоселските мъченици са били принудени да претърпят, за да завършат живота си като християни, могат да се сравнят единствено със зверствата, вършени в последния етап от гоненията срещу Църквата в Римската империя.
За нито един от мъчениците на Църквата смъртта не е била единственият изход. Всеки от тях е можел лесно да спаси живота си и земното си добруване. Така е било и в римско време, така е било и в столетията на Османската империя – винаги и навсякъде. Изисквало се е едно единствено нещо – отричане от Христос и от принадлежността към Неговата Църква. Тъкмо това обаче се оказва най-скъпото за всеки Христов мъченик, за което той е готов, ако и когато се наложи, да заплати дори с живота си. „Защото каква полза за човека – пита Спасителят, – ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“ (Мат. 16:26).“
Епицентър