Животът на Ангел Петров-Йошката никак не е лесен, разказва жена му Бащата е съден от Народния съд, лежи в затвора, разболява се от туберкулоза и умира млад

• Майката остава сама с две невръстни деца, никъде не й дават работа и семейството дълго мизерства, помага и кметът Петко Калчев- назначава я като гладачка

• Внезапната смърт застига Ангел, когато е едва на 44 години

Валентина ИВАНОВА

Мариана Петрова пристига в Кърджали по разпределение. Посреща я малката невзрачна гара, откъдето се придвижва до центъра с файтон. Дори не знаела къде се намира градът на картата. Родителите й са от Велико Търново и София.

Но съдбата й отрежда тук да срещне любовта на живота си. Започва работа като фелдшер в Бърза помощ. През 1969 година Мариана се запознава с Ангел  Петров -Йошката, тогава шофьор на директора на болницата д-р Атанас Дафовски. Година по-късно вече са женени.

За него научава, че е наследник на тракийски бежанци. Родът на майка му Тодорка – Найденови, идва от Гюмюрджина и бързо се замогва с търговия, за да стане едно от най-богатите семейства в Кърджали. Бащата на Йошката Петър е от Червен, икономист по образование, поема финасовата част от бизнеса на тъста си. Всичко рухва след 9 септември, когато национализират цялото имущество на Найденови. На Тодорка и брат й Коста оставят само един етаж от къща, която се е намирала на мястото на днешния ресторант „Москва“.

Бащата е съден от Народния съд, лежи в затвора, където се разболява от туберкулоза и умира млад. Майката остава сама с две невръстни деца – Ангел и сестра му Ема. Никъде не й дават работа и семейството дълго мизерства. Тогавашният кмет Петко Калчев е от малкото, които протягат ръка на самотната майка – успява да я назначи като гладачка.

Ангел завършва основното си образование в училище „Отец Паисий“. Оттогава е и прякора му. Така го кръщава Божидар Кавракиров, който по-късно му става кум. Гледали по телевизията някакъв детски филм от Чехословакия и главният  герой се казвал Йошка.

Мариана напълно споделя страстта на Йошката към скутерите и високите скорости. Самата тя енергична и неспокойна натура, дори пожелава също да се занимава с водомоторен спорт, но след дискусия между двамата идеята е отхвърлена. Но пък на ралитата, организирани от Съюза на автомобилистите в България /СБА/, и на републиканските състезания стават чудесен тандем и печелят куп отличия. Впоследствие ангажиментите на Ангел със скутерите се увеличават и Мариана тръгва на ралита, вече не като навигатор, а като пилот. Бойната шофьорка става известна в цяла България, жъне успехи на женски осмомартенски ралита, републикански първенства и международни прояви.

През годините Мариана съпровожда мъжа си почти на всичките му състезания по водомоторен спорт в страната и чужбина. Често вземат и невръстния си син Петър. Обиколили са почти всички европейски страни от соцлагера, но са били и в Париж, и в Австрия. Боядисаният в жълто и черно Трабант с ремарке дори влиза в Западна Германия и предизвиква фурор сред американските войници в демаркационната зона на Берлинската стена, които за първи път виждат подобно возило.

Животът на Мариана и Йошката минава под знака на високите скорости и разнородните ангажименти. Тя се радва с него на големите му спортни успехи, споделя неудачите, възхищава се на нестихващия му ентусиазъм и мениджърските му способности. Никак не е лесно да се нагърбиш с организацията около участие в състезание, особено когато е в чужбина. В онези години е трудно да намериш пари, да осигуриш скутеристи, да им извадиш визи за страните, където трудно се пътуваше, че да поканиш и човек от МВР за придружаващ, на който също да покриеш разноските… После да се прибереш с пълен куфар подаръци, за да зарадваш близки и приятели.

Макар и отдаден на спорта, Ангел Петров е известен в Кърджали и като много способен строителен техник към отдел „Култура“ на Окръжния народен съвет. Пада му се да отговаря за изграждането няколко емблематични обекта. Тогава се строят покрития плувен басейн, лагера в село Равда, създава се художествената галерия. Влага в своята работа присъщата си страст и плам. Особено активен е на строежа на картинг пистата, където синът му Петър е от първите състезатели като дете. Оттогава печели симпатиите и приятелството на художниците и другите интелектуалци в града. А те му се отблагодаряват с чудесна изненада за 40-годишнината му. Група художници, начело с Джемал Емурлов – Джими, влага целия си талант и любов в огромен портрет. Подаряват го на юбиляра на тържеството в Бирхалето в Дома на културата, което вече не съществува. На купона се събират над 60 души, които се веселят до зори.

40-годишнината я празнуват и в град Линц, Австрия. Йошката и Мариана заминават за голямо състезание от европейската мрежа, в което участват над 50 скутера. Негови приятели от цяла Европа му организират страхотен купон, за да отбележат и там юбилея.

Внезапната смърт застига Ангел, когато е едва на 44 години. Настъпва вследствие на аневризма на белодробната аорта и прекъсва блестящия път на един енергичен, жизнерадостен и колоритен човек, съпруг, баща, спортист и приятел. На погребението му се стича целия град. Движението в Кърджали е спряно. За да го изпратят, успяват да дойдат негови колеги от Германия, Унгария и Австрия.

Още на седем години синът му се качва на скутера

• В Будапеща, във водите на Дунав, Петър Петров помага на баща си, изпаднал в безсъзнание

Валентина ИВАНОВА

Петър се ражда през 1973 година. Като син най-известния състезател по водомоторен спорт в града, е закърмен с метанола и грохота на моторите. Израства на стартовата площадка и в морската база, където всяка събота и неделя се върти около баща си и колегите му с желание да им помага. Едва на 7 години се качва на скутер. Йошката е негов идол. Възхищава се на всичко, което прави.

Има преки спомени от състезанията в Кърджали и от участия на баща си в чужбина. Когато е в І-ви клас го вземат на първо пътуване извън България. Незабравимо пътешествие до Германия с мама и татко в любимия трабант с ремаркето и лодката!

Една случка се е запечатала дълбоко в съзнанието на Петър. На световното първенство в Будапеща той пътува за първи път като част от националния отбор по водомоторен спорт. Баща му се състезава, а той е младши механик. В едната от гонките Йошката претърпява тежък инцидент – полита заедно със скутера си и пада тежко във водите на Дунав. Той е в несвяст и силното течение го повлича.

Всичко става пред очите на Петър, тогава 14-годишен. Синът инстинктивно се хвърля във водата в опит да помогне пострадалия. Плува чудесно, защото е състезател по водна топка в „Арда“ и в националния отбор на България. Слава Богу, стига до баща си, за да го подкрепи и така дочакват спасителната лодка.

Петър живее близо 25 години в Германия. Там получава немски лиценз и се състезава във водомоторния спорт. После се прибира в България. Сега работи в София в немска компания.

На 19 март трябваше да навърши 80 години

• Морският клуб в Кърджали носи неговото име: Ангел Петров-Йошката

Валентина ИВАНОВА

Когато стане дума за водомоторен спорт, всеки в Кърджали се сеща за Ангел Петров – Йошката. Един ентусиаст, отдал живота и усилията си на любимия спорт и го превръща в своя кауза.

Ражда се в Кърджали на 19 март 1943 година в семейство на тракийски бежанци, които не са свързани с някакъв спорт. Решаващо влияние му оказва Симеон Ненов, съсед на Петрови на улица „Антим І“. Бай Моньо, както го наричат всички, е основоположник на водомоторния спорт в Източните Родопи. Баща му, Алекси Ненов, е известен като прецизен механик, извършващ ремонт на двигателите на военните. Покрай него Симеон се усъвършенства в техническо отношение.

Йошката подкарва първия си скутер през 1960 година и след няколко месеца заедно със Ненов печелят първо място в отборното класиране и голямата купата на езерото Кайлъка край Плевен.

През 1970 г. Ангел Петров вече  е капитан на националния отбор. Става майстор на спора през 1975 г. Участва на Европейското първенство в Западен Берлин през 1976 г. и се класира на пето място. Три години по-късно, на Световното първенство във Финландия е трети в отборното класиране заедно със з.м.с. Васил Маринов.

Йошката се класира на трето място в състезанието за Голямата награда на Берлин и на второ – за купата на кмета на Берлин. През същата 1984 г. заема второ място на състезание в град Линц, Австрия и грабва бронзов медал в София на кръг от републиканското първенство.

Йошката е бил републикански шампион, заемал е призови места на едно от най-популярните състезания по водомоторен спорт в социалистическия лагер „Дружба и братство“ – трето на състезанието в ГДР, второ – във Варшава, шесто – за Голямата награда на Варшава.

Благодарение на Ангел Петров, Кърджали е бил много пъти домакин на републикански състезания и на турнира „Дружба и братство“, едно от най-популярните състезания по водомоторен спорт в социалистическия лагер. Основател е на първия морски клуб „Антон Иванов“, по онова време сред седемте базови клуба в България.

Ангел Петров-Йошката е единственият състезател – член на управителния съвет на Българската федерация по водомоторен спорт.

След смъртта му на 15 януари 1987 г. морският клуб в Кърджали носи неговото име.

🔽Последвайте ни и във Facebook🔽