Заради Йошката Кърджали звучеше престижно Ако беше жив днес, щеше да се поболее гледайки базата на язовира, казва Недялко Недялков, съотборник и приятел на Ангел Петров

• Пословичната му доброта и всеотдайност, както и страхотните успехи, пленяваха всички, до които се докосваше

Валентина ИВАНОВА

Често се сещам за него, не само сега, когато наближава 80-годишната от рождението му. Кънти в главата ми неговото „Бате!“, изречено с толкова топлота и внимание. Повече от 10 години се състезавахме заедно в националния отбор. Благодарение на Йошката, името Кърджали звучеше престижно и всички се съобразяваха със скутеристите от града на Арда, казва Недялко Недялков, дългогодишен съотборник и приятел на Ангел Петров – най-успешният скутерист на Кърджали, майстор на спорта по по водомоторен спорт.

Недялко Недялков

Недялко се занимава с гребане още от ученик. Докато тренира във водите на язовир „Кърджали, очите му все гледат към базата на скутеристите, където основателят на водомоторния спорт в Източните Родопи Симеон Ненов и Йошката постоянно нещо майсторят, суетят се около едни двигатели и корита и току яхват своите мощни машини и се „плъзват“ със страхотна скорост по вълните. Той знае всичко за тях, за тяхната страст към екстремното, за успехите им в различни състезания у нас и в чужбина. Не след дълго младежът се престрашава и се включва като чирак в работата на двамата майстори и един ден се качва на скутера.

Бях доста по-млад от тях и ме посрещнаха с изключителна топлота и внимание. Никога няма да забравя бащинското отношение на Йошката, което ме спечели за цял живот. Станахме близки приятели, бяхме част от националния отбор повече от 10 години, пътували сме къде ли не, спомня си бившият скутерист.

Пословичната му доброта и всеотдайност, както и страхотните успехи на Ангел Петров успяваха да пленят всеки, до когото се докосваше. Той става много популярен, превръща се в идол на поколения любители на водните спортове. Увлича много млади хора към скутерите: Дончо Дончев, Васко Василев, Георги Райков, Зафиров и др. В един период кърджалийци са първи във всички класове на републиканските първенства.

Първата година Недялко се състезава в клас „Вихър“. На републиканското първенство през 1971 година се класира трети. Следващата година Йошката успява да издейства 250-кубикови скутери и двамата с Недялко ги яхват с ентусиазъм. После в България пристигат шест още по-мощни машини – 500 куб.м. Две от тях са насочени към Кърджали, където славата на клуба вече се носи из цяла Европа.

Скутеристи от клуба в Кърджали

Йошката беше единственият състезател – член на Управителния съвет на Българската федерация по водомоторен спорт. Думата му се чуваше, защото беше много компетентен и като скутерист, и като организатор, разказва приятелят му. Родолюбието и привързаносттта към родния град го водят при организирането на редица състезания в Кърджали.

Недялко е останал изумен и от упористта на Ангел, който за три месеца научил немски. На едно състезание на Широко поле пристигнали скутеристи от Германия с хубави, лъскави машини, които предизвикали интерес и завист у нашенци. Ама като никой не говорел немски, нямало как да поразпитат за техническите детайли. Тогава Йошката се зарекъл, че ще го научи, пустия му немски. И на следващото международно състезание вече разговарял свободно и дори превеждал на всички.

Немският език и огромното сърце на Ангел Петров му помагат да се сприятели с производителя на скутери Бернхард Даниш от Германската демократична република /ГДР/, световен и европейски шампион по водомоторен спорт. Петрови стават близки семейства с Бернхард и съпругата му Марго. Германците идват нееднократно в България. Бернхард участва в гонки на язовир Кърджали. При пътуванията си из страната германците много се радват на магаретата, спокойно пасящи край шосетата. Спират и ги хранят с шоколад, направо се «влюбват» в тях.

След няколко месеца кърджалийци се стягат за пътуване до Берлин. Ще празнуват 50-годишнината на Бернхард. Йошката се сеща за „слабостта“ на своя приятел. Намира в село Чифлик едно бебе магаренце. Сваля задните седалки на Трабанта и го натоварва, а съпругата му Марияна го храни със сухо мляко. Изваждат му специален паспорт, за да премине през границите по пътя до Германия. След много перипетии по границите, връчват подаръка. Изненадата и радостта на Даниш са огромни.

Когато разбират, че магарето тъгува, по-късно Йошката и Недялко хукват по селата и му намират в село Седловина другарче, което също откарват в ГДР-то.

Един ден обаче домакините изпускат животните. Магаретата се озовават на най-оживената улица в Берлин – известния булевард  „Унтер ден Линден“. Там настъпва страшна суматоха. Полицията спира движението. Тълпи от хора се опитват да снимат магаретата. Всеки вади някаква „Смяна 8“ и щрака ли щрака…. Че кога друг път човек ще види как магарета се разхождат необезпокоявани в центъра на Берлин!

Така самият Даниш е представил случката пред кърджалийските скутеристи, които и до днес си я припомнят.

Няма го днес Йошката, за да възроди прекрасния спорт, на който отдаде години от живота си. След неговата кончина международни състезания не се провеждат, тихо е на язовира, не се чува рев на мотори.

Ако беше жив, сигурно щеше да се поболее, гледайки разграбената и опустошена база на клуба по водомоторен спорт, направил Кърджали световно известен, коментира с тъга по приятеля си Недялко Недялков.

Йошката в акция

На 19 март трябваше да навърши 80 години

• Морският клуб в Кърджали носи неговото име: Ангел Петров-Йошката

Валентина ИВАНОВА

Ангел Петров-Йошката

Когато стане дума за водомоторен спорт, всеки в Кърджали се сеща за Ангел Петров – Йошката. Един ентусиаст, отдал живота и усилията си на любимия спорт и го превръща в своя кауза.

Ражда се в Кърджали на 19 март 1943 година в семейство на тракийски бежанци, които не са свързани с някакъв спорт. Решаващо влияние му оказва Симеон Ненов, съсед на Петрови на улица „Антим І“. Бай Моньо, както го наричат всички, е основоположник на водомоторния спорт в Източните Родопи. Баща му, Алекси Ненов, е известен като прецизен механик, извършващ ремонт на двигателите на военните. Покрай него Симеон се усъвършенства в техническо отношение.

Йошката подкарва първия си скутер през 1960 година и след няколко месеца заедно със Ненов печелят първо място в отборното класиране и голямата купата на езерото Кайлъка край Плевен.

През 1970 г. Ангел Петров вече  е капитан на националния отбор. Става майстор на спора през 1975 г. Участва на Европейското първенство в Западен Берлин през 1976 г. и се класира на пето място. Три години по-късно, на Световното първенство във Финландия е трети в отборното класиране заедно със з.м.с. Васил Маринов.

Йошката се класира на трето място в състезанието за Голямата награда на Берлин и на второ – за купата на кмета на Берлин. През същата 1984 г. заема второ място на състезание в град Линц, Австрия и грабва бронзов медал в София на кръг от републиканското първенство.

Йошката е бил републикански шампион, заемал е призови места на едно от най-популярните състезания по водомоторен спорт в социалистическия лагер „Дружба и братство“ – трето на състезанието в ГДР, второ – във Варшава, шесто – за Голямата награда на Варшава.

Благодарение на Ангел Петров, Кърджали е бил много пъти домакин на републикански състезания и на турнира „Дружба и братство“, едно от най-популярните състезания по водомоторен спорт в социалистическия лагер. Основател е на първия морски клуб „Антон Иванов“, по онова време сред седемте базови клуба в България.

Ангел Петров-Йошката е единственият състезател – член на управителния съвет на Българската федерация по водомоторен спорт.

След смъртта му на 15 януари 1987 г. морският клуб в Кърджали носи неговото име.

🔽Последвайте ни и във Facebook🔽