-
Трагедията на предприемчивата фамилия, дала много за града, е голяма и е трудна за описване
Замови са голям род. Петко Замов е от село Хаджилар (днес Проскинитес), разположено на 25 km южно от Гюмюрджина (гр. Комотини) – Гърция. През 1895 г. част от българското население, начело с кмета Никола Солаков и първенците на селото, в това число Петко, Георги и Вълчо Замови, приемат върховенството на Българската екзархия.
Петко Замов е изтъкнат деец и участник в Македоно-одринското опълчение при избухването на Балканската война през 1912 г.
В Кърджали пристига като бежанец, както и много прокудени от домовете си в Западна и Беломорска Тракия български семейства. Установява се в града и започва да произвежда спиртни напитки, с надеждата, че някой ден ще се завърне в родното място.
Къщата, дюкяните, складът и кръчмата се намирали на тогавашните ул. „Арда” и ул. „Тунджа” (днес ул. „Републиканска”, зад Дома на книгата и ловно-рибарския магазин). Фирмата е регистрирана в гр. Пловдив, в Търговско-индустриалната камара под № 7180 от 29.01.1938 г. „за производство и продажба на едро и дребно на всички местни спиртни напитки и представител на пиво „Каменица“.
Регистрация на фирмата
За познанството си с Петко Замов, в клетвена декларация Панайот Мазнев от Кърджали пише, че познава търговеца на едро и дребно на спиртни напитки. От 1937 до 1939 г. работи като чирак при него. По-късно с брат си Иван Мазнев откриват кръчма в Гюмюрджина, в близост до складовете на едро на Петко Замов. Седмица след 9 септември 1944 г. Петко Замов, кметът, околийският началник и други лица са задържани от българските комунисти в Гюмюрджина. След няколко дни са преместени в казармата, където има българска войска. Когато отива на свиждане, Панайот Мазнев разбира, че Петко Замов е жестоко бит. За раните се налага да занесе една прясна овча кожа, която успява да предаде през едно прозорче. След няколко дни отива отново и научава, че Петко Замов е закаран в болница, но там не го намира. Пращат го да провери в моргата, където има бити и починали българи. Мазнев открива моравото тялото на Петко Замов, в областта на гърдите и бъбреците с дълбоки рани, започнали да се разлагат. Разрешават му да вземе тялото и то е превозено до Кърджали с каруца. В документите е записано, че е починал на 24 септември 1944 г. За всички е ясно, че Петко Замов не е починал от естествена смърт, а е пребит от комунистите и умира от раните си.
В показанията си и Петко Сиджимов от гр. Кърджали посочва, че познава Петко Замов от 1934 г. като кръчмар и търговец на едро на спиртни напитки. От 1941 г. развива търговия на едро и в гр. Гюмюрджина, където е избран за председател на търговската камара. На 3 октомври 1942 г. в града се провеждат чествания по повод тържественото награждаване на участниците във войните. Присъстват войскови части, полковници, офицери и подофицери, учители и ученици, гражданство. В този забележителен ден, през площада минават в церемониал гюмюрджинските търговци, начело с председателя Петко Замов.
Гюмюрджинските търговци, начело с председателя Петко Замов
Фирмата му развива дейност до неговата кончина. Сиджимов добавя в показания си, че няколко дни след 9 септември 1944 г., баща му – Иван Сиджимов, Петко Замов и други българи са задържани и бити от комунистите в Гюмюрджина. След това са преместени в казармата и отново са бити. Изплашено, семейство на Сиджимов бяга за България, за да се спаси. Седмица след това се завръща баща му и разказва за жестокия побой нанесен на Петко Замов, който умира от раните си. След 4-5 дни в Кърджали докарват тялото на убития, а погребението е няколко дни след 24 септември 1944 г.
След смъртта на Петко Замов, склада на едро и дребно и пивницата, са поети от пълнолетния му син – Георги П. Замов.
Георги Замов пред склада
Имуществото, останало в гр. Гюмюрджина става собственост на гръцката държава. С Удостоверение от 13.11.1944 г., издадено от Кърджалийско градско общинско управление, след направена справка в основните данъчни книги, на Петко Г. Замов се водят недвижими имоти – къща и дюкяни, оценени общо на 226 400 лв., които принадлежат на семейството. В началото на следващата 1945 година, Кърджалийското околийско управление, с разрешително дава право на Георги Замов, да открие склад за продажба на спиртни питиета на едро и дребно.
Разрешително на Георги Замов
Условието е: „в това заведение да не се откриват хазартни игри, да се спазва обществения ред, благоприличие и нравственост, и да не служи за средище на лица или групи, опасни за обществената сигурност и обществения ред”. Документът важи и за заведението на ул. „Арда” № 36. След доста години, един от работниците в кръчмата – Стойчо Семерджиев, описва в спомени първата си среща с Георги П. Замов. „Срещнахме се през 1945–46 г. Той беше висок мъж, с внушителна фигура и строг, респектиращ поглед.
Георги Замов
На въпроса: „Ще работим ли? ” – аз отговорих с – „Да” и така започнах работа във фирма „Петко Г. Замов – производство и продажба на едро и дребно на всички местни спиртни напитки”. Складът и кръчмата към него бяха известни с качествени алкохоли – прочутата мастика Екстра, ликьор Бенедиктин и Кюрасо, Шери бренди, вермут, мента, коняк Екстра с бучка захар, червено и бяло вино, гроздова ракия, джиброва ракия, гроздов сок и др. Всички напитки бяха в стъклени бутилки по 1 литър и ½ литър, затворени с коркови тапи. Имаше етикет на бутилката с името на Георги П. Замов и вида алкохол,
Етикет
както и малко етикетче със съдържанието. Вината се доставяха от Чирпан. Мастиката, ракиите и ликьорите се произвеждаха във фирмата. Необходимите материали пристигаха с влак на гарата в Кърджали, а оттам арменците с файтоните ги превозваха до склада“. През 2015 година, 88-годишният Стойчо Семерджиев си спомня много от основните съставки на рецептите: „За ликьор – спирт, захар, есенция, вода; за мастика – вода, захарен сироп, 95-градусов спирт, анетол. Всички есенции бяха немски. Пропорциите се спазваха с голяма точност, но някои тънкости собственикът Замов никога не разкри на подчинените си. В кръчмата с 10–12 маси, се сервираха качествени питиета и мезета, от съседната колбасарница на братя Деведжиеви. Посещаваха я много граждани и гости на града до 1947 г., след това се случиха доста законови промени“ – завършва разказа си Стойчо Семерджиев.
Промените са във връзка с приложението на Закона за намаляване на кръчмите и ограничаване на пиянството. Общинското управление определя броя на кръчмите – само 10 в Кърджали. Изискванията са спазени, но нещата не спират до тук. Общинската управа съвместно с ОФ (Отечествен фронт), Дружеството за борба с туберкулозата и дейците на трезвеността в града стигат до идеята, че могат да проведат референдум за затваряне на всички питейни заведения. Определена е дата – 28 декември 1947 г. Всички граждани, които имат избирателни права, участват в гласуването. Резултатът – 95.6% гласуват „За” затваряне. Решението е преведено в изпълнение на 14 януари 1948 г. След тази дата общинският съвет в Кърджали разрешава откриването на магазини, за продажба на спиртни напитки за домашна консумация. Интересен е фактът, че след референдума Дружеството за борба с туберкулозата в града, се опитва да си присвои всички заслуги за акцията по затваряне на кръчмите, като пренебрегва истинските инициатори – общинската управа, партийни организации и всички дейци въздържатели. След приемането на Закона за Държавен спиртен монопол, започва отнемане, разграбване и унищожаване имуществото на семейство Замови и други фамилии в града. Опълчвайки се срещу затваряне на склада и кръчмата, отнемане на имуществото и предаването му на общински магазини и военни поделения, Георги Замов е задържан в началото на месец октомври 1948 г., за 10 дни. По-късно, на 23 ноември същата година, е въдворен по административен ред в ТВО – Перник, лагера „Куциян”, където престоява повече от две години. Освободен е на 30 април 1950 г. През това време, болната му майка се принуждава да стане перачка при военните, за да се прехранват с по-малкия му брат. Отнетото имущество, пари и ценности са на значителна стойност, но семейството не получава никакво обезщетение. Липсват и писмени доказателства, защото при отнемането, цялата документация на счетоводна фирма „Петко Замов” е унищожена. Това се случва преди въдворяването на Георги Замов в лагера „Куциян”.
За наличието на недвижима собственост и имущество, е видно от удостоверение, издадено на наследниците, от Финансовия отдел на Кърджалийския околийски народен съвет на 23.03.1951 г. То удостоверява, че с постановление от 11.04.1947 г. са обложени с данък по Закона, имоти и имущество на стойност 3 773 174 лв. Върху тази сума е определен данък в размер на 267 717 лв., който е напълно платен и има издадени квитанции. Последните плащания са от 1948–1949 г. Платени са данъци, въпреки, че част от имуществото в Гюмюрджина е собственост на гръцката държава, а това в Кърджали, е отнето по незаконен начин. Връщайки се от лагерите Георги Замов успява да вземе горепосоченото удостоверение, единствената останала следа, че наследниците на Петко Замов са имали имущество, което вече не съществува.
През 1993 г. Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация в гр. Кърджали, издава решение от 14.07.1993 г., с което признава, че Петко Г. Замов е бил репресиран по политически причини. Репресията се изразява в незаконно задържане от органите на властта и жесток побой, вследствие на което е настъпила смърт. Максималният размер на обезщетението е в размер на 50 000 лв. За отнетото по незаконен начин движимо имущество, семейство Замови не получават никакво обезщетение.
Докато фирмата на семейство Замови работи, плаща и допълнителен облог. В началото на 1946 г. общинското управление, при изпълнение на трети етап от изграждане на градската канализационна мрежа, решава да обложи всички спиртни питиета, внасяни или произвеждани с извънреден облог, за срок от 5 години. За всички видове вина и безалкохолни такива, сумата е 10 лева на литър, за спиртните напитки (мастика, сливова и гроздова ракия, коняк, мента и др.) по 1,50 лева на градус. За сведение, в общината средно се консумират около 400 000 литра вино и 50 000 литра спиртни напитки.
Дарителските жестове не са чужди на фамилията. В семейния архив се пази квитанция от 17 ноември 1944 г., на Кърджалийската популярна банка, за внесена по сметката на ОФ – Кърджали, сума от 10 000 лв. „Зимна помощ и бойците от фронта”. С грамота, ДФС „Арда” награждава Георги П. Замов, за заслуги в развитието на физическата култура и спорт, по случай 50 години ДФС „Арда”. С доброволни дарения и наложения облог върху спиртните напитки, семейство Замови, както и много други заможни фамилии, отделят средства, с които подпомагат изграждането на Кърджали, като модерен и съвременен град. Времето, през което се заличава частната собственост, е време на лична трагедия за всеки собственик, независимо от размера на отнетата собственост. Такива са фактите и събитията от този период. Към тях трябва да се подхожда внимателно и непредубедено, за да може историческата истина да не остане скрита.
Изказвам благодарност на Мирослава Георгиева Замова, за предоставените ми материали и документи от семейния архив на семейство Замови. По материал от научна публикация: Михайлова, С. Фамилиите Замови и Делчеви – водещи фирми за производство на спиртни напитки в гр. Кърджали /20-те – 40-те год. на 20 в./. В: 50 години музейно дело в Източните Родопи – проучвания, изследвания и перспективи. Кърджали, 2017, с. 225-236.
Светла МИХАЙЛОВА, Регионален исторически музей – Кърджали
*Заглавният комплекс е на Редакцията на „Нов живот“
🔽Последвайте ни и в Facebook🔽
