Нов живот
За шеста поредна година Арт движение КРЪГ организира акция, посветена на Международния ден на майчиния език и езиковото многообразие 21 февруари, който се чества от 2000 г. насам в целия свят.
Темата на ЮНЕСКО за 2023-та е с фокус върху многоезичното образование, базирано на майчините езици. Визуални инсталации, посветени на езиковото многообразие от архива на Кръг, ще красят галерията. Гостите ще видят написани и изрисувани авторски текстове на български, турски, иврит, френски и английски езици от Розмари Туаби, Есен Устренска, Славея Неделчева, Йорданка Господинова и Азиз Назми Шакир-Таш. Инсталация представя и „20 от най-старите думи в турския език, използвани в българския”, като At, ат – силен кон, Aferim, аферим – браво (от персийски), Babayiğit, бабаит – юнак, мъжага (от турски), Balta, балтия – брадва (от турски), Bol, бол – много (от турски), Mangiz, мангизи – пари (от турското mangır) и т.н.
Централната презентация в галерията е посветена на най-големия турски национален поет на 20 век Назъм Хикмет (Назъм Хикмет Ран, Nâzım Hikmet Ran). Неговото стихотворение „Мъртвото момиченце“ (Hiroshima Child, Kız Çocuğu), популярно и чрез десетки музикални интерпретации в Турция и по света с посланието си за мир, е изписано на ръка върху 3-метрови хартиени пана в оригинал и в превод на български и английски, а стихотворението му „Моята страна“ може да се съзерцава върху 3-метрови инсталации на турски, български и в превод на хинди. Хикмет е поет, писател, сценарист и драматург, смятан за бащата на революционната поезия в Турция и през 1950 г. става лауреат на Международната награда за мир. Три години по-късно – през 1953 г., с наградата е удостоен и българският поет Никола Вапцаров.
Назъм Хикмет е истинско предизвикателство за мултикултурния свят не само с поезията си, преведена на 50 езика, но и със своята фамилна биография, както и с връзките си с България. Той е с турски произход по бащина линия и с немски, полски и грузински по майчина, откъдето е и името Ран във фамилията му. Бабата на Назъм Хикмет по майчина линия, Лейла Ханъм, произхожда от немски, френски и потомствени турски семейства. Втората съпруга на поета Мюневвер Андач е родена е в София през 1917 г. Баща ѝ е турски дипломат, пребиваващ в България и близък приятел на тогавашния военен аташе в София – Мустафа Кемал Ататюрк. Омъжва се за Хикмет през 1950 г., година по-късно е отнето гражданството на Хикмет и той е принуден да живее до края на живота си в изгнание. След раздялата им тя се установява във Франция, където превежда знакови произведения на Назъм Хикмет, Яшар Кемал и Орхан Памук. Носителка е на множество награди за преводаческата си дейност.
Експозицията се открива на 19 февруари /неделя/ от 11:00 ч. в Арт галерия Кръг с авторско представяне на поета и преводач Азиз Назми Шакир-Таш пред ученици от Кърджали и студенти от Пловдивския университет, което се реализира в рамките на самостоятелния му проект „Родопски школи по творческо писане и превод“, финансиран от програма „Творчески стипендии’22“ на Фонд „Култура“ към Министерство на културата. Приходите от продадените стихосбирки на автора („Небе на 33“ и „Околосветска обиколка на липсата“, издания на пловдивското издателство „Жанет-45“) ще бъдат предоставени пострадалите от земетресенията на 6 февруари в Република Турция.
🔽Последвайте ни и в Facebook🔽
