Галина АВРЕНЛИЕВА
Човешката трагедия в Турция и Сирия е голяма. Хиляди загубиха живота си. По официални данни са над 24 хиляди. Поне още с 10 хиляди ще се качат данните за загиналите и за двете държави. Така, както през лятото на 1999-та година в Адапазаръ, Турция. Официалната информация бе за 15 000 жертви, неофициално бяха над 25 хиляди. Аз, видях!
Галина Авренлиева
А знаете ли, че в Адапазаръ най-голямата фирма за превоз на замразени пилета „Кьойгюрпилич“ извозваше труповете до масови гробове под плача и писъците на майки, бащи, деца … а сладникавата миризма на разлагаща се плът те „удря“ в главата. Не знаете, нали? Но, аз бях там!
Бях там и видях с очите си какво е да ровиш с голи ръце и да търсиш живи хора под развалините в Измит, Адапазаръ, Гьолджук, Ялова, Чинарджък, Истанбул. Аз видях какво е деца на 2 години, без родители, да бъдат боси, гладни и жадни, в първите часове от земетресението. Аз видях какво е човек да те погледне с надежда в очите и да ти благодари, че си там. Аз, видях!
Видях сгради да падат, видях как хората гледат през теб и не те виждат. Видях смачкани тела под плочите на високи блокове. Къде бяхте вие, които сега използвате социалната мрежа да трупате лайкове за сметка на човешката трагедия? Аз, бях там! И знам! И не мога да забравя!
Бях там, когато наши изселници търсеха своите рожби, майки и бащи под развалините.
Бях там и като радиолюбител предавах радиограми: „Аз и детето Джанан сме добре, но жената в 9-тия месец я размаза горната плоча на къщата.“ Аз видях и чух!
Бях там, когато целият стадион в Ялова бе превърнат в подвижна болница и как египетски лекари, в палатка и на походни начала, отваряха череп на оцелял в „ада“, за да го спасят. Аз видях!
Аз видях с очите си как българите, които бяха на ПОМОЩ, там, извадиха жив човек изпод руините почти 10 дни след земетресението, когато нямаше надежда за оцелели…освен едно канарче, което излетя от нищото след толкова дни. Къде бяхте вие, тогава, че сега „плюете“ що имало екипи от нашата страна, това било работа на Турция?
И друго ще Ви кажа!
Когато се върнат нашите екипи от там, ще им трябва и работа с психолог, защото това, което са видели, не може да се забрави.
Колко болен мозък трябва да имаш, че да злорадстваш на гърба на човешката трагедия, независимо къде е тя по света. Преплитат се въпроси, след въпроси от „черни“ та „по-черни“.
Що няма помощи за Сирия? Бе хора, не виждате ли какво става и в Сирия. Да ви кажа, ако не знаете.. И за там има.
Защо сме им събирали помощи на Турция? Ще ви кажа – защото аз бях там, защото аз видях! Тежко е, да се оцелее, особено зимата, навън, с единствените дрехи, които си имал на гърба си бягайки в паника нанякъде. Защото няма ток, няма вода, няма телефони, няма автомобили, няма нищо. Те са в 9-тия кръг на ада.
А, вие, вие спите в топлите си завивки, и чакате да се съмне и да започнете да плюете отрова срещу едва оживелите от земетресенията. Вие, които се хвърляте християнски срещу трагедията и друго ще ви кажа… Там в библията го пише: „Който е безгрешен, нека пръв хвърли камъка“. Къде е християнското у вас, уважаеми драскачи по Фейсбук? Къде са ви ценностите? Къде ви е човешкото? До къде може да стигне човешката ви злоба?
Аз бях там, аз видях такава трагедия! Аз видях ужаса в очите на хората! А сега? Сега виждам само злъч и грозно грачене във Фейсбук!
Пред природата всички са равни – няма религия, няма политика, няма мои и твои!
🔽Последвайте ни и в Facebook🔽
