Арменците се готвят за двоен празник – Коледа и Богоявление

  • Традицията повелява цялото семейство да ходи на черква
  • В Кърджали са останали едва двадесетина арменци

Валентина ИВАНОВА

Арменците отбелязват в един и същи ден, 6 януари, и Рождество Христово, и Богоявление. Причината е, че Арменската апостолическа църква не е променила празничния календар. Тя е много консервативна и съхранява ритуалите си от векове.

Д-р Ахавни Кеворкян

По традиция вечерта на 5 декември влизаме в храма, където след дълга вечерна 2-3 часова литургия очакваме от олтара да светне онази малка свещичка, която олицетворява Рождеството на Исус. Свещеникът обявява раждането на Спасителя, обяснява д-р Ахавни Кеворкян, директор на Арменския културно-информационен център в Пловдив.

Арменците, за разлика от всички останали православни, ходят семейно на черква в празничните дни. Не го правят от някаква фанатична религиозност, а за да се запази традицията, да се предадат на поколенията вярата и смисъла на ритуали.

Смятаме за важно точно в черквата да се каже на децата, че се е родил Исус и какво празнуваме. Те от своя страна са приготвили своите кутии за дарения, както и малки подаръци, вързали са своите трицветни връзки с цветовете на арменския национален флаг и очакват свещеникът да ги благослови. После малчуганите вземат от благодатния огън от олтара и с познатите в целия християнски свят Коледни песнопения тръгват от къща на къща да разнасят благата вест, добавя д-р Кеворкян.

Арменската църква в Пловдив

В тази свята нощ в храма се извършват две нещата, които арменците много обичат – освещаването на знамената на скаутите и освещаването на нарове. Всеки вярващ си тръгва след литургията с осветен нар. Нарът е символ на благодатта и единството. Казват, че в нара има 365 зрънца, т.е. по едно за всеки ден от годината.

Празникът е на 6 януари на обяд, когато всички отново се събират в своите черкви. Тогава се освещава водата на Богоявление.

На Коледа постите свършват и масата се отрупва с празнични месни ястия. Повечето арменски рецепти са с телешко, пилешко и агнешко месо. Едно от обичаните гозби е Кешкек. Той представлява варено жито с пилешко месо. Житото се кисне дълго, вари се заедно с месото. После житото се начуква до каша, а пилешкото се накъсва. Добавя се кимион и се полива с топло масло.

Арменците си ходят на гости по празниците. Тогава обикновено носят лакомства и сладкиши. Един такъв сладкиш е грис халвата, приготвена на пясък.

Празнична трапеза

Коледната трапеза на арменците включва някои характерни ястия. Както и при другите православни, на масата се слагат задължително ядки, заради берекета, който носят и мед, за да си говорят сладко хората. Предлагат се и различни варива.

Двама от арменците в Кърджали – Агоп Узунбохосян и Рафи Хорсикян

Едно от уникалните блюда, което не се среща нито при арабите, нито при турците, макар че кухните ни са преплетени, е Пасуц долма. Представлява големи постни зелеви сарми с различни варива, нахут, булгур, леща, боб, ориз и много зелени подправки. Символизира плодорие и просперитет. Традиционно на трапезата се слага и Ануш абур, или т.нар. сладка супа, която се приготвя от сварено жито, захар, ядки, сушени плодове, а отгоре се наръсва с розова вода и орехи, разказва още видната пловдивска арменка.

Армения е първата нация, която приема християнството като държавна религия в далечната 301 година, а през 304 година е построен първият катедрален храм в Ечмиадзин, действащ и днес, припомня Д-р Ахавни Кеворкян.

В Пловдив в момента живеят около 4000 арменци. Има голямо текучество. Доста хора идват от Армения, но почти толкова заминават за Западна Европа и САЩ. В Кърджали пък са останали едва двадесетина души, уточнява Агоп Узунбохосян, председател на Арменско дружество «Севан» в града.

🔽Последвайте ни и в Facebook🔽

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *