С режисьора, актьор и директор на Театрално-музикален център-Кърджали Гълъб Бочуков разговаряме за новата постановка „Езоп“, която той постави на сцената на видинския драматичен театър „Владимир Трандафилов“. Творецът разсъждава по вечната тема за свободата, компромиса, любовта и предателството и за бъдещето на българския, европейски и световен театър.
В интервю за БТА Гълъб Бочуков сподели своите виждания какво можем да покажем ние, българите, на сцената на европейските театри, защото красотата е в разнообразието, не в уеднаквяването.
Следва пълният текст на интервюто:
На сцената на общинския драматичен театър във Видин поставихте „Езоп“ от бразилския драматург Гилерме Фигейреду, която заслужи в премиерното си представление аплодисментите на публиката. Защо „Езоп“ ?
– Харесвам пиесата. Тя дава световна известност на драматурга Гилерме Фигейреду – португалец, роден в Бразилия. Поставяна е в много известни театри по света, включително и в Болшой театър в Москва. Защо „Езоп“? Темата на пиесата е вечна – за любовта, за свободата, за цената на свободата и за това какво сме готови да жертваме, за да сме свободни. На фона на всичко, което се играе днес на сцените в страната, реших, че трябва да има и нещо по-стойностно, по-различно, с препратка към епохата, но и съвременен прочит, с който да привлечем младата публика. Преди години я поставихме в Кърджали и в други български градове, после я преведохме на турски и я играехме с успех и в Турция.
Да работя съвместно с видинската трупа като режисьор бе предизвикателство за мен. Директорът Дейвид Савчев ме покани, разговаряхме, гледах постановката на видинския театър „Ирония на съдбата“ и след като обсъдихме евентуални заглавия в търсенето на нещо по-различно, стигнахме до „Езоп“.
Това е историята за Езоп, подарен като роб на Ксант, защото никой не иска да го закупи от пазара. Езоп е бащата на баснята и в пиесата Фигейреду е успял да вплете линията за свободата, за демагогията и любовта по много интересен и уникален начин. Това е пиесата, която му носи световна известност. Ние няма как да влезем, а и не е необходимо, в кожата на персонажите от онова време. Първо, защото никой не е успял да обясни точно какъв е Езоп. Херодот казва за него, че най-вероятно е тракиец и разказвач на басни. Навремето е разказвал басните си пред много хора, успявал е да ги увлече със своя поучителен разказ и това е негова запазена марка. Защо днес да не го направим и ние на сцената …
„Езоп“ е една, бих казал, любопитна, интересна и малко позабравена пиеса. В България също е правена през годините, включително и преди години във видинския театър.
Как се работи с актьорите от видинския драматичен театър?
– За мен беше изключително приятно да работя с колегите от Видин. Надявам се и публиката да оцени по достойнство един качествен, добре направен, с естетически вкус и добре изигран от актьорите спектакъл. Познавам състава на видинския театър, с някои актьори сме стари приятели от студентските години. Преди много години, след един комичен случай при кандидатстването ни във ВИТИЗ в първия официален списък сред приетите бяхме аз, Красимир Рангелов, Димитър Маринов, Елена Азалова и още двама. Когато на сутринта отидохме да се запишем, списъкът беше променен и нас ни нямаше сред приетите. Тогава директорът на видинския театър Петко Петков не можеше да повярва, но ни покани да започнем работа. И заедно с Краси Рангелов и Митко Маринов пристигнахме във Видин. Този случай след време даде повод на Рангел Вълчанов да направи филма „А сега накъде“. Не останах във Видин, но ето, че днес след толкова години работих с удоволствие със стари приятели и на видинска сцена, но като режисьор.
Кажете нещо повече за екипа и актьорите, с които работихте?
– В постановката сценографията и костюмите са дело на Николай Нинов. Държа да кажа, че художник-изпълнител на всичко бе Богдан Гешев. Музикалната среда се дължи на Томислав Паздерски – всички са местни творци, изключително работливи, навити хора, всеотдайни, некомерсиални.
В постановката участват актьорите Иван Рангелов (Езоп), Красимир Рангелов (Ксант), Велина Колева (Клея), Фиданка Рангелова (Мелита), Николай Янев (Агностос) и Бисер Маринов (Етиопеца). Тя бе предизвикателство както за актьорите, така и за мен. Не случайно поверих ролята на Ксант и на Езоп на видинските актьори – баща и син Красимир и Иван Рангелови, като се надявам изборът им да допадне на публиката. Постановката е финансирана от Национален фонд „Култура“ по „Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти“.
Видинският театър има един много добър актьорски състав. Всеотдайни хора, театрали с опит, разбират и знаят кое как да се направи, дават ценни съвети. Когато се вслушаш в различните мнения – нещата вървят. Аз преди всичко съм актьор и знам за какво става дума, сещам веднага кога са изморени, разбирам ги. Те доста упорито се подготвяха и репетираха. Много бяха дисциплинирани, организирани, успяха да репетират и без мен на моменти.
На добро ниво са и техническите служби в театъра. Техническият екип направи невъзможното, независимо от незавършените ремонти на сцената, неработещите чиги и механизация на сцената, липсата на голяма част от необходимата техника, озвучаване и т.н. Може би липсва свързващото организационно ниво…
На пръв поглед театралната сграда, която е на 130 години и е първата сграда в България специално построена за театър, е ремонтирана, обновен е салонът, но…много неща не са довършени и някогашната аристократична атмосфера на уникалната сграда от началото на 20-и век я няма.
Драматичният театър „Димитър Димов“ в Кърджали е първият български театър член на Европейската театрална конвенция (ЕТК). Разкажете повече за конвенцията.
– Кърджалийският театър е член на Европейската театрална конвенция, със седалище в Брюксел, от 2019 г. От тази година, в началото на ноември в Лисабон, към театралната конвенция се присъедини още един български театър – Народният театър. Членове на Европейските театрална конвенция са над 100 театъра от 30 държави. ЕТК си поставя за цел да популяризира и разпространява съвременната европейска драматургия, да развива все по-широкото движението на кадри между различните театри (членове на ЕТК), да насърчава и подкрепя различните театрални експерименти чрез многобройните си срещи и конференции, да съдейства за създаването на копродукции, да организира творчески ателиета и размяна на актьори между различните театрални школи.
Европейската театрална конвенция е създадена през 1987 година в град Сент Етиен (Франция).
През своето многовековно историческо и духовно развитие различните нации на европейския континент създадоха многообразни и богати култури. Следователно европейската интеграция може и трябва да започне от взаимното опознаване, признаване, съпоставяне и уважение на тези култури. Това сближаване дава възможност на всяка една национална или регионална култура да определи по-добре мястото, което заема в лоното на Европейския съюз, и създава възможности за отварянето на нашия континент за останалата част от света. Театърът може да бъде един от най-привилегированите инструменти на тази интеграция. Подобно на различните култури и театърът зависи от словото и писмеността и подобно на тях той трябва да преодолява тази бариера, която всъщност представлява и най-голямата самобитност на отделните европейски региони и нации.
Разнообразни са дейността и програмите, по които работи ЕТК. От организирането на конференции, кръгли маси и стажове, за развитие на реалния творчески обмен – копродукции, фестивали, изложби и т. н. Програмата се стреми да популяризира езикови култури в Европа чрез най-жизнения им вектор: театърът, който се пише в момента. Програмата се стреми да разпространява и популяризира вече написаните текстове, но и да създава нови пиеси и тяхното поставяне на сцена.
Създаденият Информационен център на ЕТК има за цел да изготвя поредица от информации за европейската драматургия и най-общи данни за театъра в Европа. Намира се в Театро Стабиле ди Болоня „Арена дел Соле“ (Италия). Още от самото си началопредизвика голям интерес сред професионалистите и публиката. Днес дейността на центъра навлезе в нов етап, отговарящ на новите технологични условия. Той информира по един много конкретен, цялостен и опростен начин.
Центърът е обединил цялостната информация за театрите в Европа, с която разполага ЕТК, независимо от това дали театърът членува или не в ЕТК. Има сайт в интернет и интересуващите се от европейския театър като цяло или от дейността на членовете на ЕТК.
Вие ръководите Театрално-музикален център–Кърджали, който обединява три театъра -музикален, куклен и драматичен, под една шапка. Има ли място в бъдещия театър симбиозата между различните видове изкуства ?
– Категорично смятам, че симбиозата между различните видове изкуства трябва да се използва задължително, когато е необходимо, стига това да не е самоцелно. От това може само да спечели и да е по-интересен за публиката. Например при нас в Кърджали, в Центъра, гостува главният режисьор на Държавната опера и балет в Баку, Азербайджан – Хафъз Гулиев. Той постави на нашата сцена „Аршин мал алан“, прекрасен спектакъл-музикална комедия. В него музиката се изпълнява от симфоничен оркестър от 90 музиканти, какъвто ние нямаме и затова те ни изпратиха запис на музиката безвъзмездно. Постановката стана и се прие много добре от публиката. При нас е единствената в системата на държавните театри в България турски говоряща трупа, и ние играем този спектакъл като на български, така и на турски език.
Какво може да даде на европейските театри българският?
– Българският театър има какво много да даде и покаже на европейските театри. Трябва да сме по-активни в защитата на това, което можем и имаме. Така ще ни приемат със самочувствие, авторитет и можене, а не като някакви далечни бедни роднини. И колкото повече показваме какво можем, имаме и го правим достояние на европейската публика, толкова по-любопитни и интересни ще ставаме за тази публика. Ние, благодарение на ЕТК, комуникираме с много театри в Европа.
През м.г. имаме спечелен проект за дигитален театър, който реализира режисьорът Десислав Янев по „Деца на света“ на Стефан Цанев. В началото на ноември, при посещението ни в Лисабон, сключихме споразумение за дългосрочно сътрудничество с италианския театър „Дуе Парма“ за участие в съвместен проект „Изграждане на Вавилон“ с още два европейски театъра. Текстът на пиесата ще бъде написан на езиците на партньорите , а и в нея ще участват актьори от различните театри. Това е и бъдещето на европейските театри, на театралното изкуство – обединяване, независимо от националните ни характеристики. На практика, обединявайки се с други театри, ще запазим нашата идентичност, самочувствие, но и ще я предадем на партньорите, както и те на нас тяхната. Така ние ще бъдем по-самобитни за европейците, защото красотата е в разнообразието, а не в уеднаквяването.
Източник: bta.bg