Ако не й мине котка път, до месец изпадналата в хронична политическа криза държава ще се сдобие с редовен кабинет от системни партии.
И по-конкретно – ГЕРБ/СДС, ДПС и БСП с третия мандат на Стефан Янев. Засега тази сложна и на пръв поглед невъзможна операция върви в НС на етап опипване на почвата, небрежно подхвърлени реплики, свенливи шеги между депутатите и пр. подгряващи маньоври.
Реализацията на подобна акушерска операция, обаче, ще е далеч по-сложна и опасна от раждането на Тройната коалиция през 2005 г.
И в много голяма степен ще зависи от президента Радев, който ще трябва да покаже качества на политически демиург. Така, както го направи преди 17 години президентът Георги Първанов.
Впрочем, историята сочи, че при успешните президенти служебните правителства са изключение!
Въпросният Първанов, например, изкара два успешни мандата без нито един служебен кабинет. Президентът Петър Стоянов, като цяло също с успешен и спокоен мандат (с изключение на злополучния предизборен телевизионен скандал с Богомил Бонев, с който подари победата на Първанов), назначи само едно служебно правителство. Което на практика имаше всички белези на редовно, тъй като голяма част от министрите си бяха от СДС и останаха и в следващия редовен кабинет на Иван Костов.
Сега тежкият жребий се падна на Румен Радев. Дали е клюка, че от Дондуков 1 е дошла позивна към служебните министри да се готвят да управляват до месец май, един Господ знае.
Но далеч по-вероятно е на президента да му се наложи да тръгне по стъпките на Георги Първанов. Просто защото друг изход няма.
Избори през януари ще бъдат пълен абсурд, който ще делегитимира напълно цялата политическа прослойка, която и без това значителна част от обществото вече е я възприема по-скоро като клика.
Политическият водевил с безконечно и театрално протакане на безсмислени консултации и обречени мандати, за да се избутат предсрочните избори до пролетта, ще има същия опустошителен ефект. Изглежда жребият е хвърлен.
Предварителните проучвателни дейности на терен показват, че червените партийни линии, все пак, биха могли да се прекрачат и допирни точки могат да се потърсят.
Ако не другаде, поне в миналото. БСП, например, е управлявала два пъти с ДПС. Един път що-годе успешно при Станишев 2005-2009 , с впечатляващи икономически резултати. И втория път при проф. Любен Беров 1993-94, чието управление, се илюстрира най-добре с прочутата реплика на неговия вицепремиер Нейчо Неев пред журналистите: „ Егати, държавата щом аз съм й вицепремиер!“
Но, тъй или иначе, тогава широката червено-синя коалиция под патронажа на Доган прекара държавата на Неев през остра политическо-икономическа драма. Тежки конфликти между ГЕРБ и ДПС също са по-скоро изключение. Двете лидерски партии винаги са работили добре на втори план.
Успоредни линии съществуват и по оста ГЕРБ-БСП. Не е тайна, че един от ключовите депутати на Борисов Кирил Ананиев в миналото често е гравитирал към БСП, беше и в президенстката администрация на Първанов.
И председателят на Парламента Вежди Рашидов има дългогодишни коректни отношения с левицата и приятелства с много леви интелектуалци.
Дори и все по-налагащия се в първите редици Радо Чолаков навремето като юрист консулт на БНТ прекрасно се разбираше с генералният директор на телевизията тогава Иван Гранитски – емблематичен кадър на червената партия. И то не за друго, а защото Чолаков е много квалифициран юрист и вършеше прекрасна работа. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че при няколко кабинета на ГЕРБ неслучайният Петър Кънев бе все председател на Икономическата комисия в НС…
В този ред на мисли, изниква и споменът от един исторически период, когато Борисов бе забранил в ГЕРБ да критикуват по какъвто и да е повод президента Георги Първанов, който по това време беше неформалният лидер на БСП, на когото червените кадри викаха „шефе“, докато Станишев беше формалният.
Така, че в историческа ретроспекция между БСП и ГЕРБ не е имало само Пунически войни. Двете иначе антагонистични партии са минали и през времена на мирно съвместно съществуване. И този факт сега може да бъде изтупан от праха…
Ако раждането протече нормално, ясно е, че тази коалиция ще е неформална, в максимална степен завоалирана, строго програмна, с експерти за министри и пр.
В противен случай ГЕРБ И БСП ще понесат тотал щета.
Между другото, с революционните си набези към руското посолство и Газпром само за 6 месеца Промяната и ДБ нанесоха на русофилската БСП повече вреди, отколкото ГЕРБ за 12 г. На последните предсрочни избори това стана очевадно.
Не толкова машините, а ПП и ДБ разгониха оредяващите червени гласоподаватели. Които и без това по биологични причини им е все по-трудно да стигат до избирателните урни.
Разбира се, теорията за подобно екстравагантно управление на системните партии е едно, а практиката съвсем друго.
Лесно е да се предвиди, че ако, все пак, бъде сформирано, работата му ще протече в условията на перманентна жълтопаветна революция, под грохота на вувузели и влудяващи маршове на умните и красивите от НС до МС и обратно.
Министрите трудно ще се добират до БНТ и пак ще опознаят задните входове на институциите. За това ще се погрижат ПП и ДБ, дума да не става. В петък евроатлантическият вожд Христо Иванов им го каза в прав текст в „Панорама“: „ Не си го и помисляйте!“
За негово голямо разочарование, вече го мислят и обмислят. Но дали и как ще го осъществят, скоро ще научим.
Епицентър