В поредицата „Будителите на Хасково“ посветена на предстоящия 1 ноември, от Община Хасково и Регионалния исторически музей разказват историята на семейство Янкови, белязани от героизъм и страдание. Автор на разказа, включен в книгата „Неразказаните истории на хасковските търговци и индустриалци“, е главният уредник в музея д-р Веселина Узунова.
Георги Янков (1898-1959 г.) бил син на известния в Хасково търговец на дървесина и строителни материали Петър Янков. През първата половина на ХХ в. той е сред най-състоятелните хасковски индустриалци. Съпругата му Зафирка била от известния Шишманов род, дъщеря на Марин Кючуков, родственица на големия български поет Димчо Дебелянов. По това време в Хасково била една от малкото жени, завършили висше образование. Ерудицията на красивата му съпруга помогнала на Георги Янков да се издигне в обществото. Индустриалецът притежавал фабрика за соя, която по време на войната снабдявала германската армия със соеви и други брашна и индустриалецът получил предложение от германски концерн с немски инвестиции да разшири фабриката си и да увеличи производството на соеви брашна. За беда, по някакви причини, сградата на фабриката изгоряла и производството било преустановено.
Преселници от Костурска Македония, Янкови се установили в Брацигово и подхванали търговия с добитък. Пътували из различните краища на българските земи, но често търговските дела ги отвеждали и в Солун, и Цариград. През 60-те и 70-те години, когато революционният кипеж обхванал голяма част от българските селища, Петко Янков, заедно с брат си, основавали революционния комитет в Брацигово и посрещнали Апостола в града.
Петко отгледал със съпругата си 9 деца. През 20-те години на ХХ век три от тях‒ Петър, Щерю и Еленка, се преместили в Хасково. Избрали града, защото в него всяка седмица се провеждал един от най-големите хайван пазари /пазар за добитък/ през онези години, а и Хасково след Първата световна война бил вече голям търговски център. Щерю отворил магазин, а Петър преместил търговията си с дървесина, мрамор и други строителни материали. Тази търговия той започнал още през 1898 г., когато според спомените на потомците, съпругата му Екатерина Георгиева, дъщеря на един от Хвърковатата чета на Бенковски, получила от Стефан Стамболов 40 дка гори, като дъщеря на поборник.
В Хасково Петър и Екатерина Янкови се установили с децата си: най-големият – Георги, Руска Костадин Леджева, Елена арх. Койчева, Надежда инж. Стефан Стоянова, Никола, женен за Дорка Бобчева и най-малкият син Петър, роден през 1920 г.
След деветосептемврийския преврат новата власт започнала да изземва имуществото на търговците и индустриалците. Георги Янков най-напред се разделил с личния си автомобил марка „Опел”, реквизиран от армията, в който возели ген. Стойчев. Не след дълго търговецът вече бил разорен от непосилните налози, налагани в условията на новата държавна политика. Един ден служители на ДС го задържали за справка и в продължение на седмица семейството му не знаело къде се намира и каква е съдбата му. Роднините му още пазят спомена от онзи страшен ден, когато получили пакет с дрехите му – ясен знак, че нещо ужасно се е случило с него. Не е ясно какво са искали от индустриалеца, но вероятно са успели да го получат, след което го освободили.
На 15 февруари 1947 г. Георги Янков бил осъден по Закона за незаконно забогателите. Съдът конфискувал 120 дка ниви, парцел с постройка до гарата на стойност 2 млн. лв., постройка и къща с дворно място, къща с двор, машини и инвентар, пари в брой и влогове – всичко на стойност 4 000 093 лв.
Отнемането на имуществото от бивши стопански дейци се оказало за новата власт недостатъчно наказание. Някой в някоя канцелария, седнал зад бюро под портрета на Георги Димитров преценил, че наказанието наложено на Георги Янков било твърде малко и той бил въдворен в ТВО. През 1949 г. обаче, един от новоиздигналите се в Хасково бивши партизани го спасил, заради „едно време”, когато Янков помагал на него и другарите му с храна и подслон. Казал му да събере набързо каквото има, да взема семейството си и до 24 часа да бяга от града. Бившият индустриалец се вслушал в съвета и заедно със съпругата си Зафирка и семейството на Йовчо Михов заживели на квартира първо в с. Славовци, а по-късно в селата Кумарица и Курило, община Нови Искър.
В Славовци отначалото ги хранел попът, докато Георги Янков успял да купи няколко крави. Не издържал на непосилните наряди на млякото и семейството живеело в мизерия и лишения. През 1959 г. Георги Янков покосен от левкемия си отишъл от този свят сломен и огорчен.
Източник: xnews.bg