Лили ПЕТРОВА
На 5 октомври от 17.30 ч. в Актовата зала на СУ „Йордан Йовков” ще бъде представена новата книга с разкази на Мина Карагьозова „Веселата страна на живота”. Свои впечатления от нея ще споделят писателят д-р Ясен Калайджиев и Лияна Фероли.
Книгата представя автентични истории, описва отдалечени в миналото събития и случки, с които авторката е свързана. Тук много й помага рядката дарба от мъничкото фактологично зрънце да прави завършени, кратки и много изчистени от каквито и да било излишества, разкази. Успява по своя си начин, изпълнен с прозорливост, тънка усетност в работата с думите, да извади в тях най-значимото и накрая да постави поантите на поуките от преживяното.
И като истински учител, да посочи как може със знание да се излезе от конфуза в смешно-тъжните ситуации, в които често попадаме. Разкрива и как четенето, образованието, себеусъвършенстването донасят много ползи в тази посока. Като истински учител, Мина знае, че правилното обучение е духовното, приемащото всеки и всичко, без заклеймяващо осъждане, пък било и то чрез хумор.
Казва, че в дуалния ни живот веселото и тъжното, смешното и страшното, вървят заедно. Но когато ги видим в цялост, най-вече откъм зрителния ъгъл на самоиронията, успяваме да разберем защо се случват тези истории, изобщо, да добием друг ракурс към живота. Да го видим в светлината на цялото му многообразие.
С всяка своя нова книга Мина разкрива и тайната за нейното радушно приемане от читателите. Вижда се колко е искрена, неподправена, непритворна, нелицемерна /дава много такива примери в разказите си, за което е плащала висока цена/. Такава е и в отношенията си с хората.
Но тя предпочита това, вместо да пее в общия хор на подмазвачите. Изтъква дори своето фалшиво пеене като част от нейната неподражаема индивидуалност. В нея влиза и това че има смелостта да говори от първо лице за конфузите в живота, а не да ги слага в устата на свои персонажи, както правят повечето хумористи. Нещо повече, така чрез този си способ, опознава все повече себе си и се харесва, каквато е.
Изследва и чувството за хумор, доколко ни помага в екстрени условия, но и доколко омаловажава проблемите, сякаш с осмиването им те се решават от само себе си. Прави паралел между него и силно заложения в човека състезателен елемент. Смята, че всяко преекспониране, всяка свръхстимулация и в спорта, и в живота, и в хумора, е пагубна. Доста често, според нея, източник на веселие става и човешката некадърност – това е принципът на т.н. клоунски хумор.
Но Мина предпочита лекия, игрив, закачлив, необиждащ, неморализаторстващ, неуязвяващ хумор, който действа добре и на двете страни в него. Определя го и като лекарство, но в точната доза, и като чудо, което те потапя в това хранилище, в което сами сътворяваме своите истинни и илюзорни отражения, възприемаме и живота като игра, сама по себе си израз на радост, на веселие, но и на тъга.
Казва ни да не се вземаме насериозно, да бъдем леки, отпуснати, както съветва в един от разказите си своя състезателка по шахмат, знаейки добре, че всичко е в нас, в нашето отношение към света. Че пътят към просветлението минава през изпълненото ни с радост, мир, смях сърце. С чистия, невинен, без напрежение и омраза смях.
В няколко свои разказа Мина търси и философията, психологията на смеха. Подчертава и градивната сила на смешното, което във време на кризи преобладава, за да омаловажи тъжното и да доведе до мъдростта на оцеляването. Казва, че съсредоточаването ни върху него, прави живота ни по-поносим. Макар че и веселото оцеляване си има своята тъжна страна, идваща от малко принудителното „лечение”. Но пък точно така смешното и тъжното стават едно цяло.
Неслучайно, комизмът идва малко по-късно от породилото го събитие. Първо е смайванато от него, а после се разкрива и веселата му страна. За да може чрез тази дуалност да се раздвижва „блатото” на живота ни, според авторката. Точно затова природата се е погрижила да носим в себе си и комедийното, и трагедийното, за да се хармонизираме по този начин. Да не се надценяваме, но и да не се подценяваме.
Затова и най-сериозният човек си има своята смешна страна. И в това тяхно единство, все пак, по-важното е, че смешното ни устремява обратно към живота, в който няма много щастие. И тук Мина отива твърде далеч, като си прави един литературен портрет, признава слабостите пред себе си. А това става публично само тогава.
И чрез една сурова доза себеирония превъплъщава идеите на хумора в живота си. С помощта на осъзнаването на тази висша дистанцираност на човешкия интелект от тъжната преходност в живота и насочваща човека към вечността.
А когато видиш в огледалото сътвореното от теб отражение, стигаш и до така нужното ни смирение и прозрение. Мина често го определя и като знание, което изразява, макар и кратката ни радост от живота, често съпътствана и от болка, но винаги водеща към просветление.
Благодаря за това проникновено мнение, скъпа Лили Петрова! За всичко си права, разбира се и съм много впечатлена от такава проницателност.