Дължината на фронтовата линия в Украйна е по-голяма от разстоянието от Берлин до Лондон. Линията, по която се водят боевете от Харковска до Херсонска област е 1105 км, а разстоянието между британската и немската столица е малко над 1000 км.
Днес е 153-ият ден от войната на Русия срещу Украйна. Според американския Институт за изследване на войната руските сили са постигнали незначителни успехи южно от Бахмут, но това едва ли ще им помогне да превземат самия град.
Местните власти съобщават за обстрел в Николаев и Харков. Кметът на Николаев съобщи, че в града е имало експлозии, а кметът на Харков заяви, че снаряд е попаднал в район близо до сграда, която според него „няма нищо общо с военната инфраструктура“. Не се съобщава за смъртни случаи или жертви.
В петролна база в Донецк е възникнал пожар. По данни на ТАСС инфраструктурният обект е бил обстрелван от украинските въоръжени сили. Резервоарите с гориво и смазочни материали все още горят, а на мястото работят служители и техника на Министерството на извънредните ситуации.
Самопровъзгласилата се ДНР очаква превземането на цялата Донецка област до края на август. „Убеден съм, че до края на август територията на ДНР ще бъде напълно освободена“, заяви пред ТАСС Даниил Безсонов, „заместник-ръководител на Министерството на информацията“ на ДНР.
Според различни съобщения Руската федерация планира да проведе „референдум“ за цялата окупирана територия през септември.
„ДНР“ очаква 70% подкрепа по въпроса за „присъединяване“ към Русия.
Потенциално украинско контранастъпление в Херсон „ще изисква огромни ресурси и може да доведе до тежки загуби“, пише в. „Ню Йорк Таймс“.
Вестникът съобщава, че „украинските войски се подготвят за едно от най-амбициозните и значими действия във войната – превземането на Херсон“.
Губернаторът Дмитрий Бутрий заяви, че досега ВСУ са освободили 44 населени места по границата на Херсонска област, което представлява около 15% от нейната територия. На Запад обаче необходимостта от по-мащабни контраатаки е спорна.
Контранастъплението би изисквало огромен брой войници и много повече нападателни оръжейни системи, отколкото Украйна има в момента. Като цяло Украйна използва между 6000 и 8000 снаряда на ден. За активно настъпление към Херсон ще са необходими три-четири пъти повече хора.
Настъплението към самия Херсон може да доведе до ожесточени градски боеве с огромни загуби на войници и техника. „Гледаме на Херсон като на следващата Фалуджа“, казва Майкъл Малдонадо, 34-годишен бивш морски пехотинец от Канзас, който се сражава в украинската 28-а бригада на западната граница на Херсонска област.
Фалуджа е град в Ирак, който САЩ щурмуват в продължение на почти два месеца, давайки много жертви, след което мястото е наречено „гробище на американците“.
Британското разузнаване нарича украинските противокорабни ракети основна заплаха за руската армия. Министерството на отбраната на Обединеното кралство публикува кратко обобщение на разузнавателната си информация – този път с акцент върху твърдението на руските военни, че целта на неотдавнашния удар по пристанището в Одеса, ден след подписването на споразумение за износ на зърно в Истанбул, са били противокорабните ракета Harpoon.
Руското министерство на отбраната заяви, че е нанесло удар по украински военен кораб и противокорабен ракетен комплекс, но според доклада няма обективни данни за това какви точно са били целите на руските ракети.
Русия почти сигурно възприема противокорабните ракети като основна заплаха, ограничаваща ефективността на Черноморския ѝ флот, което значително подкопава цялостния план за инвазия, тъй като Русия не може реално да се опита да превземе Одеса по море – се посочва в доклада.
Аналитиците предполагат, че Русия ще продължи да дава приоритет на усилията си да отслаби и унищожи украинския противокорабен потенциал. Според британската разузнавателна служба обаче тези усилия се подкопават от остарялата разузнавателна информация, лошото планиране и подготовка на операциите.
На фона на нарастващите военни разходи финансовите ресурси на Украйна може да свършат „още тази есен“, пише в „Файненшъл Таймс“.
Изчерпването на ресурсите „ще се окаже катастрофа“, според прогнозата на инвестиционния директор на британската компания за управление Abrdn.
„Ако изчерпят резервите си, ще трябва да избират дали да плащат на войниците или на медицинските сестри. Ще имат проблеми с управлението на училищата и болниците“, казва той.
Подкрепата от чужбина не е достатъчно бърза, тъй като са предоставени само 12,7 милиарда долара от общо 38-те милиарда, обещани от чуждестранни правителства и фондации.
„Нещо трябва да се направи във вътрешен план – или да се повишат данъците, или да се намалят разходите, което не е от решаващо значение. Всички смятаха, че войната скоро ще приключи. Но това ще отнеме месеци, ако не и години“, казва пред изданието Юрий Городниченко, професор по икономика в Калифорнийския университет в Бъркли, цитиран от изданието.
От 24 февруари насам войната в Украйна е отнела живота на най-малко 5237 цивилни граждани, а други 7035 са били ранени.
„По-голямата част от регистрираните смъртни случаи или наранявания на цивилни граждани са причинени от използването на взривни оръжия с широкообхватно действие, включително тежка артилерия и множество ракетни установки, както и от ракетни и въздушни удари“, заяви Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека.
По данни на ООН са убити 2019 мъже, 1379 жени, 164 момчета и 143 момичета. Полът на 41 деца и 1491 възрастни все още не може да бъде установен.
Най-много цивилни са убити през март – 3120 души, през април – 670 души, през май – 456 души и през юни – 367 души.
Източник: dir.bg