Мехмед Дикме пред ФАКТИ: У нас не се краде много, краде се прекалено много от обществения ресурс

Трусовете в държавата не са един и два, а опозицията внесе искане за вот на недоверие към кабинета. Какви изходи има пред управляващите в създалата се ситуация. По темата пред ФАКТИ говори бившият земеделски министър Мехмед Дикме.

– Г-н Дикме, на каква политическа турбулентност ставаме свидетели в момента?
– В момента сме в пика на борбата между миналото и бъдещето на България. Миналото е задкулисието в парламента, а бъдещето са тези млади момчета, които нямат опит. Разбира се, има и една група хора, които стоят в парламента разкрачени и изобщо не могат да разберат какво изобщо става в политиката. А истината е проста. В момента се води една много голяма битка за държавен обществен финансов ресурс, който да се овладее, защото са спрени един практики. Както и голямата битка кой да разпределя парите, които ще дойдат по Плана за възстановяване.

– Тези пари не стават ли проблемни, защото ако се стигне до служебен кабинет, той няма да може да оперира с тях. Те и да са налични, трябва редовен кабинет, а прогнозите са, че това може да стане чак в края на годината?
– Служебен кабинет не може да оперира с тях, защото това изисква промени в закони. Така че опцията са или бързи избори, или хората, които управляват държавата, да се смирят. Няма да се изненадам, защото вече има четворна опозиционна коалиция, ако се направи опит за някакво мнозинство, което да е под формата на коалиция на спасението на държавата. Но, всъщност, целта е да се запазят старите практики.
– Кой има най-голяма изгода от трусове в този момент?
– Най-голяма изгода имат онези, чиито интереси са засегнати. Не визирам политически интереси, а финансови. Спрените обществени поръчки, няма плащане към фирмите, които основно печелеха обществените поръчки… Въпросните фирми са много ощетени. Виждаме битка за едно нещо на границата, което се оказва, че не е никак малко. Говоря за Свиленград и пункта, в който на ден се завъртат едни 100 000 -150 000 лева. Умножете го на месец, на година. После за последните 10 години. Нали разбирате за какво става въпрос. Това са пари, които са изтичали, а не са влизали в държавата. Става въпрос за колосална цифра. Ако едни такива пари влизат в държавата, ми ето помощ за пенсиите. Много пъти съм казвал и сега пак ще го кажа – в държавата пари има. Има финансов ресурс достатъчен, за да може да се изпълняват социалните и икономически мерки и държавата да се развива. Истината е следната – у нас не се краде много, краде се прекалено много от обществения ресурс през различни обществени поръчки. И американци, и европейци казват, че България е една от най-корумпираните държави, а ние си заравяме главата в пясъка и не искаме да приемам фактите. Гласувайки или негласувайки, избирателят все става съучастник в този грабеж или се примирява с този грабеж.

– Кабинет на малцинството обозрим ли е…
– Никаква опция не е. Това е теоретична възможност, но не и смислена функция. Кабинет на малцинството не може да изпълнява онази функция, за която хората са му делегирали права. Липсата на опит, говоря и за хората на Слави Трифонов, и от „Продължаваме промяната“, доведе до това, че вместо да си говорят по телефона или на срещи, те използваха медиите. През вас, журналистите, те си вадят кирливите ризи и се обвиняват. Бяха изречени много тежки думи и аз не виждам как от тук нататък въобще ще може да се направи правителство. Единствената възможност, според мен, е всички да дадат по една крачка назад, да мирясат, да приберат всички ножове и секири, които са извадили, и дадат ресурс на правителство с ясен мандат и програма за 7-8 месеца напред. Така ще може да се приемат необходимите закони. Да може да влезе свеж ресурс в страната, да може да се защити икономиката, да може бизнесът в страната да се развива в условията на енергийната криза. Но в същото време трябва да се търси и финансов ресурс, за да се подпомогнат и социално най-уязвимите – пенсионерите и социално слабите .

– Говорим за език на омразата от страна на Северна Македония, а в парламента в момента наблюдаваме абсолютно същото. Всеки мрази другия…
– Политическият език на омразата стана изключително голям. Аз съм от 30 години в политиката и никога не съм виждам подобно нещо. Такова ненавиждане между отделните политически формации, такъв антагонизъм не помня да е имало. Визирам и формации, които доскоро бяха в една коалиция, а сега са опозиция. Не може така политическите партии да говорят срещу опонентите си. Вижте, държавата трябва да функционира, компромиси трябва да се правят. Всеки трябва да погледне разумно на тези неща, да даде крачка назад и да се състави управление, което да е полезно на обществото. А не да работят на принципа „стани аз да седна, аз да крада или аз да раздавам порциите“.

– Как гледате на оттеглянето на ИТН и в последствие на разпада на парламентарната група….
– Изключително странно. Това, което направиха от „Има такъв народ“, е равносилно на политическо самоубийство. Нямам представа каква е причината. Вижте, вярвам, че лидерите и на партиите в парламента, и на партиите извън парламента могат да направят нещо, за да се продължи да се управлява. Най-големият проблем на тези партии, които в момента са във властта, е, че те не направиха програма за управление на страната. Ако имаха, щяха да изпълняват нещата точка по точка. Коалиционното споразумение е политически документ за управление на страната, но не е програма.

– Какво се свърши от кабинета, виждате ли да се извършват реформи…
– Сериозни реформи не мога да кажа, че са направени. Трябваше да има сериозна реформа в администрацията. Единствено МВР нещо правят. Това, за което дойдоха „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ – за огромна реформа в областта на съдебната система, нищо не се случва, няма реформа. Концентрирането им в това да сменят главния прокурор е една огромна грешка, защото те не могат да го сменят. Конституцията не им позволява, а с този състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) също няма да успеят. Вижте, по един или друг начин тази криза ще бъде преодоляна. Но на България ѝ предстои институционална криза, която ще е по-голяма от тази сега. Предстои смяна на 11 члена на ВСС. За да се изберат, е необходимо мнозинство от 2/3 в парламента. В момента не може да се осигури кворум от 50%+1, а после как ще стигне до 2/3. Избирането на нов състав 1 ВСС ще е направо трудно. Виждате и какво става от инатлък с поста управител на БНБ. Когато не можеш да направиш мнозинство да смениш управителя с изтекъл мандат на БНБ, как ще избереш нов ВСС. Това означава, че не само няма да има реформа, а ще има още по-големи проблеми. Крайно време е да се примирят. Изборът на главен прокурор е приключил с избирането му от ВСС. Новият избор на главен прокурор ще бъде след изтичането на мандата на настоящия. Това управляващите трябва да си го признаят и да вървят да правят съдебна реформа, а не да се опитват да сменят един или друг човек. Същото е за реформата в администрацията. В министерствата има хора, които не ходят на работа, а взимат заплати. Нужни са реформи в образованието, в здравеопазването, но нищо не се върши. В този смисъл опозицията има право да иска вот на недоверие, но не за сваляне на кабинета, а за корекция в действията му. Какво ще стане, ако кабинетът падне? Социологията показва, че по-добър парламент няма да дойде, а ще бъде по-насипен. Някой ще вдигнат проценти, ще имат повече депутати, но пак ще стане така, че 3-4 партии ще трябва да се уговарят. Българските политици трябва да се вразумят и да работят за обществото. Може да се сменят министри. Никой не се родил министър, но важното е, когато е на поста, той да прави така, че с действията си да е в полза на хората.

Източник: Факти