Засмях се с глас в „Маркс енд Спенсър“, когато разбрах, че вече продават нещо, наречено „Пиле по киевски“ (Chicken Kyiv) (Kyiv, написано по украинското произношение бел. ред.). Очевидно това е точно като старото им „Пиле по киевски“(Chicken Kiev) (Kiev, написано по руското произношение бел. ред.), само че с добавена пропаганда. Казаха ми, че вече има и „No Chicken Kyiv“ за вегани, без никакво пилешко месо.
Не съм срещал такава вълна от сантиментализъм от времето на безумната лудост след смъртта на принцеса Даяна. Никой не знае нищо за Украйна, но всеки има мнение за нея.
Медиите в Обединеното кралство отразиха това събитие като се стараеха да не споменават неонацистите и да не използват думата „капитулация“
Една вечер шокирах изтъкната оксфордска преподавателка като я информирах, че прекрасните, ангелски, свети, съвършени украинци са блокирали водоснабдяването на Крим през 2014 г. Тя с право беше шокирана от тази гадна, нецивилизована проява на злоба, но много по-шокиращо беше, че този високообразован човек не знаеше този важен факт.
По същия начин почти никой в образованието, политиката или журналистиката не знае за гадните, расистки корени на украинския национализъм, за ужасната история на злодея Степан Бандера (сега украински национален герой) или за дискриминационното пренебрежение на киевската държава към руския език. Ако Канада се отнасяше към френскоговорящите си така, както Украйна се отнася към рускоговорящите си, щеше да има международно възмущение.
Най-лошото от всичко е широко разпространеното невежество по отношение на факта, че президентът Володимир Зеленски, според мен възхитителен човек, беше избран с програма за мир с Русия. Но когато се опита да направи това, което беше обещал, той беше блокиран от части на собствената си армия, които публично се изправиха срещу него и го унижиха.
В същото време политическите му съперници, включително неонацистите, които определено съществуват в Украйна, излязоха по улиците, за да осъдят всякакъв вид споразумение. Президентът Зеленски рухна. И войната дойде.
Вече съм споменавал тук, че първият акт на насилие в тази война всъщност беше подкрепеният от Запада мафиотски пуч, който през 2014 г. свали законното правителство на Украйна. Това беше истинското начало на целия ужас. И макар да не оправдава идиотското и брутално нахлуване на Путин, то в голяма степен помага за неговото обяснение.
Вижте, аз уважавам онези, които в тази война застават на страната на Украйна. Те имат валидна гледна точка, която аз случайно не споделям. Но това, срещу което възразявам, е напълно едностранчивият характер на общественото мнение тук. То е толкова лошо, че е положителен недостатък да знаеш каквото и да било по темата.
Вместо това се казва, че гарнизонът в Мариупол е бил „евакуиран“ в контролирана от Русия територия. Снимки показаха, че те са обезоръжени и претърсвани от руски войници
Тя достигна своя връх миналата седмица, когато украинските защитници на стоманодобивния завод в Мариупол, много от които всъщност са неонацисти от батальона „Азов“, които гордо носят емблеми на СС на официалните си униформи, се предадоха.
Медиите в Обединеното кралство отразиха това събитие с голямо старание, за да не споменат неонацистите и да избегнат думата „капитулация“.
Вместо това се казваше, че мариуполският гарнизон е бил „евакуиран“ в контролираната от Русия територия. Снимки показват как те са обезоръжени и претърсвани от руски войници. Но ние до такава степен сме в плен на едностранчивия поглед върху този конфликт, че дори не можахме да признаем, че те са капитулирали.
Отказът да се приеме такава очевидна реалност е признак на лудост.
Лично аз нямам представа на какъв британски интерес служи робската подкрепа на американската политика за разпалване на проблеми в Украйна и вкарване на Русия в бой.
Може би някой би могъл да ми го обясни на фона на чиния с „Пиле по киевски“ и бутилка водка. Но за да се проведе дебат, трябва да започнем да приемаме, че този спор има две страни.
Моите шпиони в Би Би Си разкриха още една тайна в архива на корпорацията. През 1990 г. те заснемат забележителен, пророчески филм, наречен „Походът“, с участието на блестящата Джулиет Стивънсън. В него се показваше огромна процесия от бедни африканци, които се насочват към Гибралтарския проток, докато европейските лидери се карат как да се справят с пристигането им.
Бяха повдигнати огромни въпроси за това как богатият свят може да помогне на бедния свят, без да се самоунищожи. Но драмата показа, много преди това да започне да се случва, че морето вече не е бариера между Африка и Европа, за каквато всички го смятаха. Всъщност необмисленото сваляне на режима на Кадафи в Либия от Дейвид Камерън доведе до кризата, която „Походът“ предсказа.
Може да си помислите, че Би Би Си ще се притесни да покаже отново такова изумително нещо. Не се планира да бъде предоставено.
Източник: glasove.com