Олександър Ходаковски: Когато „Азовците“ започнаха да се предават се оказа, че са повече от нас!

Военният кореспондент на „Комсомолская правда“ Дмитрий СТЕШИН е в батальона „Восток“ от самото начало на битката за Мариупол и заедно с неговия командир Александър Ходаковски се опита да обобщи резултатите от първия етап на специалната операция.

Те („Азов“) можеха да ни нападнат в тила, но не им достигна смелост.

В края на февруари, непосредствено след началото на специалната операция, батальонът „Восток“ се премести от Донецк в Мариупол. След няколкодневни боеве батальонът преминава бившата граница между ДНР и Украйна и окупира крайградските села Калиновка, Талаковка и част от Сартана, които вече се смятат за предградие на Мариупол. В квартал Восточний, в съседство с „Азовстал“, започват ожесточени сражения. Многоетажните сгради бяха превзети и врагът се върна обратно в завода.

В средата на май, когато започва масовото предаване на „затворниците от Азовстал“, в полевата база „Восток“ започват размествания – има по-малко превозни средства, оборудване и хора. Батальонът се подготвя за нови задачи. Запознах се с Александър Ходаковски и първото нещо, което попитах:

– Това ли е всичко, първият етап от войната приключи ли? Какво разбрахме през тези месеци?

– Разбрахме, че можем да ги победим, че можем да изпълним всички бойни задачи, които сме си поставили. Осъществихме психологически пробив.

– Как изглеждат сега нашите фронтови линии в републиките?

– В ЛНР момчетата са напреднали още повече отвъд административните си граници, а в ДНР всичко е в процес на развитие. Същевременно линията ни на контакт се отдалечава: Бердянск, Мелитопол, Херсон. Мариупол беше такова проблемно място в нашите територии. Натрупаният в Мариупол вражески ресурс нямаше как да не ни обезпокои.

– Може ли врагът да контраатакува оттук?

– Да, имаше и такива опити, 28 бронирани превозни средства. А нашата линия за обграждане на града в началото беше само пунктирана, можехме да очакваме всичко. Вижте тук. Само на линията на нашия батальон над хиляда бойци излязоха от „Азовстал“ на крака, тоест съвсем готови за бой. А всички, които блокират „Азовстал“, вече са едва повече от две хиляди…

– Когато бях на фронта и ми съобщиха, че изтеглянето ще започне, нашите момчета на позициите бяха истински разтревожени! Те чакаха пробив!

– Да, но азовците не успяха да се възползват от превъзходството си в ресурси и жива сила. Липсваха им грамотност и дързост. Те можеха да минат през тила ни като бригадата на Ковпак! Но в крайна сметка успяхме да решим проблема, какъвто досега не е имало в съвременната военна история. В „Азовстал“ можеха да се защитават месеци наред. Интервюирахме работниците и познавахме системата от бомбоубежища, проходи и комуникации, през които можеше да се придвижва дори оборудването. Но ние ги принудихме да се предадат и натрупахме уникален опит от войната в такива условия.

– Как?

– Можем да разгромим превъзхождащи ни ражески сили и да го направим с минимални загуби. Според Ходаковски не само щурмувалите града са натрупали опит. След превземането на Мариупол промени настъпиха и в други части на фронта, това е забележимо. Може да се усети.

– Какви промени?

– След като се окопитват от първите сражения, се приспособяват към новите реалности и условия на войната. Няма ли една поговорка на Ленин: „Изучавай военните умения по действителен начин, на терен“? Това е начинът, по който се учим. Преминахме етапа, в който се опитвахме да навлезем в противниковата територия в колони. Поемахме атаки…

Командирът на „Изтока“ намира по-подходящи думи:

– Принуждавахме някои единици да правят прибързани стъпки… Сега всичко е по-спокойно, няма го хаосът от първия месец на войната. Загубите ни научиха на това, загубите на оборудване, на войници. Навлязохме в режим на „война“ и мисля, че ще сломим врага, независимо от помощта, която получава от Запада.

– Украинците, например, искрено вярват, че Западът ще им помогне да победят.

– Не, но това може да усложни победата ни. Преди бях скептичен към доставките от Запад на същите тези Джавелин или Байрактар. Липсваше ми военен мироглед. Измервах всичко чрез позиционна война в открито поле. Но в града разбрахме, че това нещо е ефективно, че е възможно да се нанасят удари от затворени позиции, от големи разстояния. Но не успяха да обърнат хода на сраженията, дори и със западни оръжия. Това само ни донесе ненужни неприятности и загуби. Факторът е осезаем, но не и непреодолими. И дори когато врагът ни превъзхожда по численост.

– Какви са заключенията?

– Да, сега ние самите по същество сме военна изпитателна лаборатория. Продуцентите вече идват при нас и ни казват: нека обсъдим създаването и използването на дронове на друго ниво.

– Какъв вид, ако не е тайна? От какво се интересувате?

– Поразяването на единични, но много важни цели от безпилотни самолети. Работа с дронове в група, роене с помощта на невронна мрежа. Всички, които участват в разработването на военно оборудване и екипировка, се включват. Дори отношението на руския бизнес към тази тема се промени. Разбрахме в какво и къде изоставаме и се подготвяме за бъдещи войни. Не, не и с Украйна.

„Големите батальони“ отново решават всичко

– Говорим за оборудване, но хората как са се доказали? Обикновени войници, специални сили?

– Може да се направи неочакван извод – воюва армията, а не специалните сили. Специалните сили изпълняват важни, но отделни задачи. Войникът от Спецназ е много скъп войник, както по отношение на оборудването, така и на обучението. Но в повечето случаи военният резултат се дава от армията. Ако вместо войници се използват специалните сили, те се изчерпват много бързо. Разбира се, при сблъсък с автомат срещу автомат ще спечели обучен боец с рефлекси. Но срещу боеприпаси, изстреляни от закрити позиции, той няма имунитет.

– Разбирам за какво говорите. През последните години специалните сили се смятат за „нашето всичко“…

– Да, в специалните сили се инвестираше много сериозно. А армията беше някак встрани, такива сиви мишки. Същото безпилотно разузнаване има и в армията на ниво щаб и всяка рота трябва да разполага с него. Още повече – всеки щурмови екип, който е по-малък от взвод, трябва да разполага със собствен дрон и оператор. Когато разказвам това на хората, отговарящи за безпилотните летателни апарати, то е откровение за тях! Но за нас това вече е практика.

Проектът „Азов“ е закрит. Всички са в плен

– Какво следва? Какви задачи ще има „Восток“ и изобщо на нашите сили в операциите?

– Сега ще приключим с „Азовстал“, където от военни задачи преминахме към специални задачи. След изтеглянето на затворниците трябва най-накрая да почистим всичко и да разберем дали там е останал някой. Ние разбираме, че врагът може да напусне складовете, това не е такава фантазия и да остави групи от диверсанти. Сблъскахме се с такава ситуация край Волноваха. Група седяла в скривалище, през нощта отворили люка, за да го проветрят, а патрул случайно ги забелязал и реагирал. А Волноваха вече се смяташе за наша. В Азовстал има къде да се скрият и да изчакат редовната полиция, да остане там и всички да се успокоят.

Къде ще ни изпратят сега? Има много места, особено сега, когато станахме универсални, можем както да се бием, така и да изпълняваме специални задачи.

– Имам чувството, че Украйна все още не е осъзнала напълно, че така рекламираният от нея проект „Крепост Азовстал“ е приключил? И какво ще се случи, когато разберат това?

– Официалната пропаганда в Киев може да говори колкото си иска: ние изведохме нашите хора от завода. Но реалността е банална и дори донякъде унизителна: една група, която ни превъзхождаше по численост, беше изтласкана от всички линии и вдигна бялото знаме. Предаде се. Врагът разбра, че всяка групировка, с която очакваше да продължи да защитава градовете, можем да сведем до „защитници на Мариупол“. Те все още се придържат към градовете, като разчитат на „човешкия щит“. Това не помогна.

Те се подготвят за тази война в продължение на осем години, хвалят се с „най-силната си армия в Европа“ и ето, че всичко това е разрушено от нас. Не без трудности. Това е още една причина за нашата победа.

Източник: Гласове