Няколко държави са готови да изпратят ракети „Харпун“ на Украйна, с които да се противодейства на руските военни кораби в Черно море, пише в. „Телеграф“.
САЩ обмислят да изпратят на Украйна усъвършенствани противокорабни ракети, които да бъдат използвани срещу руските бойни кораби в Черно море и да сложат край на морската блокада, наложена от Кремъл върху доставките на храни за света. Представители на САЩ заявиха, че противокорабните ракети „Харпун“ и „Нейвал страйк мисайлс“ (NSM) могат да бъдат изпратени или директно от САЩ, или от европейски съюзници, които разполагат с тях. Говори се, че няколко държави са готови да изпратят ракети „Харпун“ с обсег от почти 300 км, но се колебаят дали да бъдат първите, които да го направят, на фона на опасения от ескалация, отбелязва британското издание.
Около 20 кораба на руските военноморски сили, включително подводници, се намират в Черно море, поради което Украйна поиска да й бъдат предоставени модерни противокорабни оръжия. Източник от „Даунинг стрийт“ заяви, че Обединеното кралство се ангажира да изпрати повече ракети „суша-вода“ на Украйна и смята, че те ще бъдат необходими за решаване на проблема с блокадата. Според Брайън Кларк, експерт по военноморските въпроси във вашингтонския института „Хъдсън“, изпращането дори на по-малко от две дузини ракети може да накара Русия да вдигне блокадата.
Владимир Путин блокира украинските пристанища, за да спре изнасянето на зърно и други продукти от Украйна, известна като „житница на Европа“, и това предизвика световна продоволствена криза, отбелязва „Телеграф“. ООН призова Русия да прекрати блокадата и предупреди, че повишаването на световните цени на храните може да доведе до масов глад.
Британският премиер Борис Джонсън в разговор с президента на Украйна Володимир Зеленски вчера обсъди как да се възобновят „критичните морски и сухопътни“ вериги за доставки, припомня изданието, както и изказването на Антъни Блинкън, държавният секретар на САЩ: „Хранителните доставки за милиони украинци и милиони други по света буквално са станали заложници на руските военни.“
Москва заяви, че ще вдигне блокадата само ако отпаднат санкциите, наложени на Русия. Вестник „Гардиън“ обръща внимание на поста на бившия руски президент Дмитрий Медведев, в платформата Телеграм: „Страната ни е готова да изпълни изцяло задълженията си. Но тя очаква помощ и от търговските си партньори, включително на международните платформи. В противен случай няма никаква логика: от една страна, срещу нас се налагат безумни санкции, а от друга страна, изискват доставки на храни. Нещата не стават така, ние не сме идиоти“, каза Медведев, който е заместник-председател на руския Съвет за сигурност.
Под заглавие „Русия отвежда украински войници от „SS дивизия“ в лагер за задържане“ „Телеграф“ се спира на съдбата на украински войници, изпратени в следствения арест в Таганрог, на Азовско море, близо до Ростов.
В. „Ню Йорк таймс“ се спира на друг аспект от войната в Украйна. Според изданието изглежда, че Русия полага основите за анексиране на някои части от Югоизточна Украйна, които по думите на представител на Кремъл ще заемат „достойно място в нашето руско семейство“. Вестникът цитира Марат Хуснулин, вицепремиер на Русия по въпросите на инфраструктурата, който обиколи тази седмица Херсонска област и очерта плановете на Русия да поеме пълен контрол над жизненоважна инфраструктура, включително най-голямата атомна електроцентрала в Европа, докато укрепва отбранителните си позиции там.
Изданието също така разглежда „перфектната буря“, създадена от войната в Украйна в съчетание с последиците от изменението на климата и пандемията, довела, както казва ООН, до нов печален рекорд в нивото на глада в световен мащаб. Според Световната програма по прехраната най-малко 276 милиона души днес са изправени пред остра продоволствена несигурност в сравнение със 135 милиона преди пандемията, а 49 милиона души в 43 държави са на ръба на глада.
В. „Гардиън“ посочва оценката на базирания в САЩ мозъчен тръст Института за изследване на войната (ИИВ), която гласи, че руските сили в Украйна продължават да страдат от недостиг на резерви в жива сила. Изданието пише, че според неназован американски служител в областта на отбраната руските сили все още разполагат със 106 батальонни тактически групи, които действат в Украйна, но е трябвало да разформироват и обединят някои от тях, за да компенсират загубите.
Институтът също така посочва, че украински официални лица съобщават, че част от руските войски, изтеглени от неуспешната офанзива около град Харков, са били прехвърлени в Донецк, в Донбас, за да се компенсират „значителните бойни загуби, които 107-и мотострелкови батальон е понесъл на около 20 км югозападно от град Донецк“.
Като почти невъзможни изглеждат засега перспективите за примирие в Украйна. Това става ясно от казаното от главния съветник на президента на Украйна и член на екипа, който преговаря с Русия, Михайло Подоляк. Той смята, че прекратяването на огъня с Русия е „невъзможно без пълното изтегляне на руските войски“ от украинските земи. Подоляк заяви, че Киев не се интересува от нов „Минск“, визирайки Минското споразумение от 2015 г., постигнато с посредничеството на Франция и Германия, което се опита да осигури прекратяване на огъня между украинското правителство и подкрепяните от Русия сепаратисти в източната част на Украйна, посочва „Гардиън“.
В. „Индипендънт“ се спира на изказването на украинския президент Володимир Зеленски от вчера, който каза, че в Донбас положението е „като в ада“ поради непрестанните бомбардировки на Русия, в резултат на които регионът е „напълно разрушен“. Зеленски обвинява Москва, че извършва „брутални“ и „безсмислени“ нападения със засилване на офанзивата си в източната част на страната след изтеглянето на войските си от околностите на столицата Киев.
Източник: БТА