-
Някои наричаха актьора – комплимент за град Кърджали
-
В творческата му биография има повече от 20 български игрални филма
Валентина ИВАНОВА
Ако се беше родил в Америка или друга държава с голям кинопазар, Иван Раймонд Дервишев, вероятно щеше да е милионер. Участие в двадесетина касови игрални филма може да се опише не само като изключителна творческа биография, а би донесло слава и пари на всеки актьор. Но не и в България.
С Коста Цонев във филма “Царска пиеса”
Мнозина кърджалийци си спомнят как в началото на демокрацията известният артист, останал без работа, обикаляше града немил-недраг. Чудеше се как да изкара някой лев в битка за оцеляване. Дори го виждаха да продава зеле на пазара. Едва ли някой свързваше човека на сергията с филмите от златната плеяда на българското кино между 1970 и 1990 година, пък и малко по-късно: “На чисто”, “Мечтател”, “Апостолите”, “Звезди в косите, сълзи в очите”, “Всички и никой”, “Чуй петела”, “Бедният Лука”, “Къщата”, “Илюзия”, “Царска пиеса”, “Орисия”, “Не се сърди, човече”, “Разводи, разводи”, “Козелът”… Това са само част от заглавията, общо 30. В тях Дервиша не играе главни роли, нито многословни поддържащи, дори в повечето няма нито една реплика, но появата му никога не остава незабелязана.
С актьорите от “Звезди в косите, сълзи в очите”
Иван Раймонд Дервишев е роден на 1 май 1942 година в Лом. Дядо му е бил първият фотограф в Лом, имал шанса да снима прословутото замръзване на река Дунав. Когато бил на три години го заснел с хармоника в ръце и в прегръдките на червеноармеец, тръгнал към Берлин. Само тази фотография му останала за спомен. И необичайното за нашите ширини презиме. Дядо му създал 9 деца и кръстил единия си син Раймонд, на името на австрийски дистрибутор на фотоматериали.
По майчина линия Иван е един от наследниците на капитан Петко войвода. Затова родолюбието му беше в кръвта. И в най-трудните години не му мина през ума да напусне родината си.
На снимачната площадка на филма „Козелът“
Детството му преминава в Мадан. Театърът го привлича от малък, но се заема с него през 1970 година като кукловод в Общинския куклен театър в Монтана. Често го канят и в драматичния, където се справя с всяко предизвикателство. Така достига до сцените в Габрово, Димитровград, Враца, Шумен, Търговище. Назначават го и в Киноцентъра в София.
Кърджалийци го познават от дългите години в Драматичен театър „Димитър Димов“, където изиграва десетки роли. Той оставя трайна следа в кърджалийската бохема. Неповторим като външност, поведение, тембър, купонджия. Цар на вицовете и уникалните фрази, които още се цитират от хората, които го помнят.
Иван Дервишев умира на 4 октомври 2012 г. в Кърджали.
Освен като актьор беше много добър и като човек. Много пъти като срещнех из улиците на гр.Кърджали си приказвахме за живота, за политиката, за неговата работа и най-вече за вицове, особено политически.Той беше участвал заедно с незабравимият и голям български актьор Георги Калоянчев във филма „Бай Ганьо“ сниман във гр. Виена в градската баня. Като ми разказваше как са снимали този филм голям смях падаше. Един път ме заведе в апартамента където живееше в един от блоковете „Славей“ в кв.“Ст. кладенец“. Вътре миришеше на печени тиквени и слъчогледови семки които ги беше опекъл сам в печката, щеше да ги слага от тавата във фунийки и да ги продава. Останах много изненадан като ми каза, че финансово е бил зле и е закъсал с парите. Предложих му да му дам някой лев, но той категорично ми отказа и заяви, че така много ще го обидя. Такъв човек беше. Жалко че не можах да го гледам на сцената в една от неговите роли в кърджалийският театър. Бог да го прости.
Благодаря Ви за добрите думи.
Такъв беше той имаше голямо сърце