На западната граница на Украйна с Полша, близо до град Мостиска, Олена и Мария се връщат в родината си след повече от месец в чужбина. Двете са от град Славянск, който се намира в източната част на Донецка област. На 10 март, когато руските нашественици наближават, съпругът на Олена ѝ казва да вземе дъщеря им Мария и да напусне страната. Олена и Мария се отправят към къщата на приятел в Шчечин, полски град на границата с Германия. Налага им се да спят на пода, а Олена казва, че трудно могат да си намерят работа там, защото не говорят езика, разказва Би Би Си в репортаж. Сега двете се връщат обратно на изток въпреки заплахата от ново руско нападение. Донецк остава ключова цел за руските сили.
Съпругът на Олена е шофьор на линейка и все още е в Славянск, където ги чака. Когато ги питаме как се чувстват, връщайки се в родината си, Олена се усмихва. „Супер! – казва тя. – Независимо от всичко, сме много щастливи да се върнем в Украйна.“
Смята се, че след нахлуването на Русия повече от 10 милиона души са напуснали домовете си в Украйна, а 4,3 милиона от тях са извън страната. Но тъй като фронтовата линия се стабилизира и страната се научава да функционира в състояние на война, някои украинци започват да се връщат по домовете си, дори в части от страната, които са пряко застрашени от руските сили.
Войната продължава вече втори месец. Украйна удържа руското нападение и страховете от бърз колапс не се оправдаха. Както президентът Володимир Зеленски заяви тази седмица, изминаха повече от 48 дни, откакто военни анализатори на Запад прогнозираха, че на столицата Киев ù остават само 48 часа до падането под ударите на нашествениците.
На полската граница екипът на Би Би Си разговаря с хора, които казват, че са се уморили от живота на бежанци в чужбина. Други отчаяно искат да се върнат по чисто практически съображения – да приберат важни документи, оставени покрай хаоса след инвазията; да защитят домовете си от мародери; да приберат децата, останали при бащите си. За трети притегателната сила на дома, приятелите и семейството е твърде силна.
София яде хотдог от една от сергиите за бързо хранене на граничния пункт. Тя не се подчинява на майка си и решава да се върне у дома след три седмици, прекарани в безопасност в Полша. Войната си е война, но Великден си е Великден – тя няма търпение да види близките си у дома в Лвов този уикенд. 20-годишното момиче за първи път преминава границата на ЕС в края на март, за да отседне при приятелка на кръстницата си в Познан, след като руснаците бомбардират родния ѝ град.
„Мама ме принуди, беше в паника“, казва София. Но тя не се чувства устроена добре в чужбина въпреки помощта за бежанците, организирана от хуманитарни групи и полското правителство. „Чувстваш се чужденец – казва тя. – Всички ти помагат, но не се чувстваш като у дома.“ Тя се надява да остане в относително спокойния Лвов.
По официални данни все повече хора избират същото. Полските гранични власти твърдят, че напускащите и връщащите се в Украйна вече са приблизително равен брой хора. В сряда 24 700 души са влезли в Полша от Украйна, а 20 000 са направили обратното пътуване. Това е рязък обрат в сравнение с рекордните 142 000 души, влезли в Полша на 6 март.
Железопътната гара Лвов-Холовни е ключов транзитен възел в Западна Украйна. Ежедневно влаковете докарват хиляди хора от разкъсваните от войната региони: отвън благотворителни организации раздават храна, дрехи и SIM карти, а автобусите се редят на опашка, за да отведат пътниците в провинцията или на границата.
Въпреки че повечето хора идват тук от изток, постоянен поток от хора започва да пътува в обратна посока – потенциално смъртоносен избор.
Ирина, дъщеря ѝ Катерина, майка ѝ Лина и свекърва ѝ Евгения са от Кривой Рог – град близо до фронтовата линия. Напускат страната, за да останат при роднини в Молдова, но решават да се върнат. Щели да си дойдат по-рано, но е трябвало да изчакат осемгодишната ѝ дъщеря да се възстанови от заболяване. „Домът си е дом“, казва Ирина, когато я питаме защо са решили да се върнат.
Признава, че се притеснява за безопасността на дъщеря си. Когато са заминали, руските нападения са били далеч, но сега те са все по-близо.
Питаме какво са казали на Катерина за ситуацията. „Казваме ù истината“, казва Ирина. „Някои предупреждават да не се връщаме на изток.“
Доброволци в клиниката над фоайето на централната гара осигуряват медицинска и психологическа помощ на новопристигналите. Ирена Бус е една от тях. Преди войната е била съдия в Международната танцова организация и председател на редица танцови състезания в Украйна. „Всички видове – хип-хоп, джаз, брейк танци“, казва тя.
Нейна приятелка от губернаторството на Лвов знаела, че има организационен талант, и я помолила да помогне, когато руснаците нахлуват.
Ирена се е запознала с няколко души, които се завръщат в районите, засегнати от насилие. „Лоша идея е да се връщате на изток – казва Ирена. – Опитваме се да спасим живота им и да ги задържим в Лвов.“
Тя разказва за жена, която е дошла в Лвов от дома си близо до Буча, богато предградие на Киев, където руските войски застреляха десетки цивилни и оставиха тела на улицата. След девет дни решила да се върне противно на съвета на Ирена.
„Казах, моля те, изчакай, няма руснаци, но там има бомби, мини. Изчакай да ги деактивират“, казва Ирена. Но жената тръгва. Казва, че приятели са ѝ намерили подслон.
Друга 60-годишна жена, с която Ирена разговаря, е бяга в Полша още преди началото на войната, но се връща в Украйна и се качва на влак за изток миналата седмица. „Не знам колко време ще живея, но ще умра в моята къща“, каза тя на Ирена.
Други хора, с които екипът на Би Би Си разговаря, не могат да се решат да напуснат Украйна. На „Арена Лвов“ – стадион, построен за Евро 2012, сега приемащ бежанци – журналистите се срещат с Рома – 19-годишен младеж от Николаев на украинското черноморско крайбрежие, и новата му приятелка Ирина, която е от Северодонецк в Луганска област.
В дните след инвазията на 24 февруари Ирина пътува през Украйна до полската граница с намерението да избяга. Чака на опашка с часове и стига до първата линия, но в последния момент променя решението си. Синът ѝ е в армията в Украйна и тя чува, че родният ѝ град е отвоюван от украинските сили. Решава да се върне у дома.
„Не можех да се накарам да напусна страната“, разказва тя. Оттогава пътува из западната част на страната, като известно време спи в детска градина в Лвов, преди да се озове на стадиона.
Сега тя и Рома – както милиони други – са изправени пред несигурно бъдеще като разселени хора в страната. Пред избора на статут на бежанец в чужбина или на безпътица в Украйна може би не е изненада, че някои рискуват всичко, за да се върнат по домовете си.
Източник: offnews.bg