Валентина ИВАНОВА
Актрисата Минка Монева е родена на 2 септември 1929 година в град Чирпан. Баща й Стайко е строител, а майка й Иванка – земеделски работник. Баба й Цвята е от Калофер, от рода на Христо Ботев.
В семейството се раждат пет деца: Моньо, Минка, Стефана, Стоянка и Иван. Най-големият й брат Моньо по-късно става генерал и работи в Министерството на отбраната, а Иван става милиционер.
Минка вероятно е наследила артистичните си заложби от своята майка Иванка, известна като една от най-добрите изпълнителки на тракийски народни песни в Чирпан.
Като дете Минка е будна и артистична, пее и рецитира. Завършва гимназията в Чирпан. Там се изявява по вечеринки и в училищни представления, привлечена е от театъра и това е за цял живот. Заедно с мнозина от съучениците си Минка става член на РМС /Работнически младежки съюз/. Училището става известно като Червената гимназия.
Уляна Стойчева, Иван Петровски и Минка Монева в „Краят на деня“ на Драгомир Асенов
След това завършва театралната школа в София в края на 40-те години, като впоследствие образованието там се приравнява към висше. ВИТИЗ все още не съществува.
След установяване на комунистическата власт на 9 септември 1944 година, правителството привлича млади хора за доброволно участие в строителството на обекти с национално значение. Водени от ентусиазма на времето, Минка и сестра й Стефана стават бригадирки и заминават да строят Димитровград. Артистичният дух на Минка не й дава покой. Там през 1951 година тя събира първата трупа артисти, която после става основа за създаване на драматичния театър в града.
Известната режисьорка проф. д-р Правда Атанасова привлича Монева във Видинския театър, където тя остава две години. Там изиграва най-добрата, според специалистите тогава, Боряна в едноименната пиеса на Йовков под режисурата на Хачо Бояджиев, който поставя няколко пиеси през сезон 1956-1957.
Впоследствие Монева работи в няколко театъра в България. Две години е на сцената в Пазарджишкия театър. Тя привлича там като гримьор-перукер сестра си Стоянка. Таня завършва „Фризьорство“ в Техникум „Ана Май“ в Пловдив и едногодишен курс „Грим и перуки“ в бившия ВИТИЗ при корифея Сачанов. Двете остават в Пазарджик до големия пожар, изпепелил театралната сградата.
С Радостин Михайлов в „Женитба“ на Гогол
След това трагично събитие Минка Монева е изпратена в театъра в Кърджали, който прохожда, предимно със състав от самодейци. Директор е Никола Гунов. Красивата сграда на Дома на културата с пищния интериор, с кадифените столове и просторната зала очароват актрисата. В Пазарджик обстановката е била доста скромна. Минка се включва в постановките в първия сезон на новосформирания театър 1960-61: „Приказки за калпаците“ от П. Панчев, „Краят на деня“ от Др. Асенов, „Женитба с препятствия“ от П. Пелинов, „Печка на колело“ от А. Семьонова, „Някой пред вратата“ от В. Цанкова. Сприятелява се с колегите Лила и Желязко Въсекови. След няколко месеца в Кърджали пристига и сестра й Таня, която постъпва като перукерка.
От 1967 година два сезона Минка работи в Благоевград. От сезон 1968-69 е поканена в Драматичен театър „Константин Кисимов” във Велико Търново. Първата й роля е на Хариклия в „Престолът“ от Иван Вазов. Следват: Ана във „Виновният“ от Димитър Димов, Ангелиева в „Златната мина“ от Ст.Л. Костов, Баба Вела в „Любовта на Адриана Орлова“ от Камен Зидаров, Ровоама в „Под игото“ по Иван Вазов, Баба Тота в „Пътят“ от Георги Караславов, Райна в „Професия за ангели“ от Драгомир Асенов, Баба Мита в „Албена“ от Йордан Йовков, Чистачката в „Тайната Макропулос“ от Карел Чапек.
В края на сезон 1972-73 г. актрисата напуска Велико Търново. Връща се в Кърджали, където работи и живее до смъртта си.
Въпреки че през годините Минка членува в РМС и БКП, тя не приема начина по който партийните активисти се намесват в работата на творците в театъра, свалят постановки, раздават роли. Често изразява недоволството си. Бунтът й избухва в демонстративно късане на партийната книжка. След този случай актрисата изпада в немилост, не й дават главни роли, тормозят я и в битов план.
Минка Монева и Георги Дончев в „Не отричай от любовта“ /“Рудолфио“/ от Валентин Распутин
Съгражданите й познават Монева като високо интелигентна и начетена, жена с осанка и аристократизъм. Притежава богата библиотека и плочи с класическа музика, която много обича. Владее пет езика и непрекъснато чете и се усъвършенства. На малкото си японско радио през последните години преди промените в България непрекъснато слуша „вражески радиостанции“ като „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“, „Радио Истанбул, Радио Загреб и др.
На 24 май 1984 г. Минка Монева получава орден „Кирил и Методий” I степен, за големите си заслуги в изграждането на българския театър.
Съдбата на Минка я изправя пред няколко трагични събития, които я обричат на лична самота. Първият й годеник Николай е руснак, офицер от Съветската армия. Настанен е в дома на Моневи в Чирпан, когато войските влизат в България по време на Втората световна война. Той се влюбва в Минка и я моли да го чака до края на войната и продължава с войската към Германия. За съжаление, в подстъпите към Берлин загива.
На сцената във Великотърновския театър
После, докато Минка живее и работи в Димитровград, се сгодява за Иван, достолепен лекар. Той е застигнат от тежко възпаление, което го убива за 24 часа.
В Пазарджишкия театър животът я среща с арменеца Ончо, който работи там като художник. Правят официален годеж и насрочват дата за сватбата. Решават през ваканцията да отидат на почивка. Минка остава за няколко дни в Чирпан, а Ончо продължава към Черно море, с намерение да се съберат по-късно. Но долита злокобната новина, че годеникът й се е удавил.
Така най-близките й хора остават нейната сестра Стоянка /Таня/ и племенницата й Стела. Те изпълняват и последното желание на актрисата, да бъде погребана в родния й Чирпан. Минка умира на 31 януари 1989 година в Кърджали.
Неспокойният дух на Минка Монева я води през целия й живот, изпълнен с постоянен бунт срещу несправедливостта. Бунт, който тя изразява и на сцената.
Още по темата: ➡ Иван Йосифов е първият заслужил артист в театъра в Кърджали
Още по темата: ➡ Наричаха я Нашата Ана
Още по темата: ➡ Господин Везирев се превръща в любимец на кърджалийската публика още преди да стане част от трупата
Още по темата: ➡ Мало и голямо помни Иван Петровски като добър актьор и приятел
Още по темата: ➡ Сцената е църква за семейство Атанасови
Още по темата: ➡ Михаил Николов бе отдаден на театъра, изигра над 100 роли на кърджалийска сцена