-
Ана Лазарова завършва театралната академия заедно с Апостол Карамитев, 11 години играе в Народния театър „Иван Вазов“
Валентина ИВАНОВА
Ана Лазарова е родена във Велинград през 1924 г. Средното си образование завършва във Втора Девическа гимназия в Пловдив.
За нея театърът е съдба и призвание, всичко лично е на втори план. Не е дошла случайно в театъра. Още от дете сцената е нейното голямо увлечение. Превръща тавана на родната си къща в сцена, изнася рецитали в училище, като прибавим че свири на цигулка и участва в хор и в оперетните представления на самодейците. Посреща гостуванията на Южнобългарския театър в родния си Велинград като празник. Тя не пропуска представление.
С Лозан Шопов в „Госпожа министершата“ на Бранислав Нушич
Голямото й желание още от юношеските й години. Веднага след като завършва гимназия в Пловдив, иска да постъпи в театралната школа, но това е военната 1943 година. Народният театър е евакуиран в Пирдоп. Ана записва „Финанси“, където следва една година. През 1945 г. научава за приемните изпити в Държавата театрална школа в София, където е приета и завършва актьорско майсторство при проф. Боян Дановски. Приемат 57 души, а завършват едва 18. Нейни колеги са Апостол Карамитев, Славка Славова, Кирил Янев.
През 1947 година е назначена като редовна актриса в Народния театър „Иван Вазов „. Първите й роли я срещат с колоса на българския театър Николай Масалитинов. С него работи Жоржет от „Училище за жени“, кака Гинка от „Под игото“, Варвара от „Щастие“. Радва се на подкрепа от известните си колеги Иван Димов, Олга Кирчева, Стефан Караламбов, Константин Кисимов.
В ролята на Малама от „Вампир“ на Антон Страшимиров
За съжаление за шест години в Народния театър изиграва само шест роли, което я принуждава да потърси изява в Пловдивския театър. Там играе в продължение на 11 години и разгръща своя талант в роли като Вещицата в „Тайната на Черното езеро“, Дулска от „“Моралът на г-жа Дулска“, Малама във „Вампир, Елисавета от „В полите на Витоша“, Тантилова от „Карнавал“ и др.
Ана Лазарова работи в продължение на една година в Търновски театър, след което идва в Кърджали през 1965 г. Тя е от актьорите, за които няма малки и големи роли, за които няма малки и големи театри. Може би затова Кърджалийския театър се превръща за нея в роден дом. В него тя изиграва едни от най-добрите си роли: Илуминада от „Голямата награда“,, Гина от „Снаха“, леля Клепатра от „Когато чайките спят“, Бързашка от „Тази малка земя“, Министершата от „Министершата“, Вида от „Боряна“ и др.
Със з.а. Вячеслав Вершинин от Осетинския театър в „Деца на слънцето“ от Максим Горки
През 1963 г. е наградена с орден „Кирил и Методий“ – II степен.
Важното е, че обичам града и хората. Театър може да има навсякъде, стига да има любов, често споделя актрисата.
За много от хората, които отблизо следят театралния живот в Кърджали, тя остава ненадмината в ролята на Иломинада в кубинската пиеса „Голямата награда “ на Ектор Кинтеро в постановката на К. Каменов.
В Кърджали Лазарова намира колеги, които цени и уважава – Михаил Николов, Иван Петровски, Йорданка Шопова, Лозан Шопов. Всички в театъра и обществеността се отнасят към нея с любов и уважение, наричат я „нашата Ана“.
В навечерието на 27 март – Международния ден на театъра, си спомняме за известни актьори от ДТ „Димитър Димов“ в Кърджали. В първата част разказахме за Иван Йосифов.
Още по темата: ➡ Иван Йосифов е първият заслужил артист в театъра в Кърджали
Още по темата: ➡ Мало и голямо помни Иван Петровски като добър актьор и приятел
Още по темата: ➡ Господин Везирев се превръща в любимец на кърджалийската публика още преди да стане част от трупата