“Началото на скандала: редакторска непохватност в статията на “Монд”,
публикувана през уикенда под заглавието “В Операта многообразието излиза на сцената”. Александър Нееф, натоварен с мисията да преосмисли функционирането на институцията, заявява: “Някои произведения несъмнено ще изчезнат от репертоара”, след реплика на журналистката за наследството на великите балети, оставени от Нуреев.
“Препрочетох цитатите си, но не знаех в какъв контекст са били използвани. Очевидно във всеки оперен или хореографски репертоар има произведения, които изчезват, защото излизат от употреба. Но не и тези на Нуреев, които и до днес остават наши успехи”. На фона на негодуванието, в понеделник Парижката опера публикува опровержение на сайта си: “Парижката опера иска да изясни откъс от статията на “Monde M” и да успокои зрителите: никога не е ставало въпрос за премахване на произведенията на Нуреев от репертоара” (1).
За какво става въпрос тогава?
Малко предистория. Тази пролет, развълнувани от смъртта на Джордж Флойд и утвърждаването на лозунга Black Lives Matter, четирима танцьори, един ръководител на проекта Arop и два баритона от хора, и седмината френски метиси, родени от родител с африкански произход, решават да напишат манифест, който да изтъкне липсата на многообразие в Парижката опера. В него те подчертават своята привързаност към Операта, която не описват като расистка институция, и щастието си да работят там. От друга страна, някои практики ги нараняват. Да приемат да бъдат със сиви крака, цвят, който розовите чорапогащници придават на кафявата кожа, да носят грим, защото нищо не е предвидено за тъмните кожи, да си избелват кожата, за да се слеят с множеството, освен това и може би най-вече, да виждат в редиците на артистите в Парижката опера и сред публиката толкова малко хора, произлизащи от многообразието… Александър Нееф вижда на бюрото си този манифест, наречен
“За расовия въпрос в Парижката националната опера”.
В текста, разпространен в края на септември от сайта Sceneweb, подписалите го казват, че са били окуражени от „многото пробуждания по света„, като движението «Black Lives Matter» в САЩ. През юни петима танцьори от балета на Операта, чернокожи и метиси, публикуват в Инстаграм снимки с хаштага #blackdancersmatter. От над 1500 служители на Операта, по-малко от 300 са подписали манифеста, но Александър Нееф го приема. “Бях много щастлив от този подход. Група служители имаше смелостта да се приближи до новия директор, като му каже: има една тема, по която бихме искали да поговорим с вас по конструктивен и неконфликтен начин”, казва Александър Нееф.
Приветствайки “смелостта” на колектива, Нееф уверява, че въпросът не е в това да се следва една модна тема: “Ако искате да бъдете част от обществото, не можете да останете непоколебим и да откажете да се развивате”. Манифестът призовава “за официално и окончателно премахване на гримьорската техника “блекфейс” («blackface»); за достъп на артистите метиси и чернокожи до “продукти, съответстващи на техния цвят на кожата”, а именно чорапогащници и палци, каквито вече съществуват в англосаксонските страни.
“Нова епоха”
Германец по рождение, част от Парижката опера по времето на Жерар Мортие, новият директор се завръща след десет години отвъд Атлантика. Той е бил ръководител на Операта в Торонто и познава дебата за представителството на малцинствата, който е толкова остър в Новия свят. Той е особено оживен в Канада, където се усилва от твърдения за културно присвояване. През 2018 г. режисьорът Робер Льопаж трябваше да се откаже от два спектакъла, Slav и Kanata, с мотива, че са използвали наследството на чернокожата общност за първия и на туземното население за втория, в спектакъл, създаден от бели за бели. Трябва “да изпреварим този дебат за включване на мнообразието, вместо да бъдем в отбранителна позиция, когато се появи”, казва Мартен Аждари, зам.-директор на Парижката опера.
“Това е тема, за която съм загрижен, твърди Нееф. В Торонто размишлявахме и работехме едновременно над представителството на артистите и новата публика. Още в началото на карантината с Мартен Аждари се замислихме за мисия на многообразието в рамките на Парижката национална опера” (3). Александър Нееф възлага на двама експерти да помислят върху понятието “бял балет“, „архетип на класическия балет (…) изискващ хомогенен кордебалет”.
На 22 септември Нееф назначава двама комисари, които да отговарят за разглеждането на този въпрос:
Констанс Ривиер, генерален секретар на защитника на правата, и Пап Ндиайе, професор в Science Po, специалист по социална история на САЩ и малцинствата. Тяхната мисия? Те са три на брой. Първата, “подробен списък на трудностите, присъщи на системата на функциониране на Операта, които могат да се охарактеризират като пряка или непряка дискриминация заради произхода”. А именно “достъпът до роли, осигуряване на продукти за гримиране, адаптирани към различни цветове на кожата, оформяне на ситно къдрава по рождение коса или наличието на подходящо оборудване”. Втората мисия е свързана с кариерата и цели “търсенето на по-голямо равенство в достъпа до артистични, технически, административни работни места и кариера за хора, произлизащи от видимите малцинства”. И накрая, третата мисия се отнася до “условията на представяне на произведенията от наследството и репертоара и особено на онези, включващи стереотипни роли (които в исторически план са дали повод за изоставената днес практика на brown face, black face или yellow face, прокарвайки расистки клишета или ситуации, които могат да се възприемат като расистки”.
Така за първи път в историята си Парижката опера, 300-годишна институция, започва безпрецедентна мисия по расовия въпрос, в момента, в който нейни служители призовават за премахване на практики, като „блекфейс“, и насърчаване на многообразието. Следват размишления за белия балет, разнообразяване на публиката и меценатите и преглед на историческите наименования «Carré des négresses», пространство, намиращо се в Опера „Пале Гарние“ и “танца на негърчетата” в балета “Баядерка”.
“Баядерка” бе направен без “black face” или “brown face”
и без Сенките от кордебалета да са с бяло тяло и никой не се оплака от това”, отбелязва Александър Нееф по повод спектакъла, представен на новата платформа на Парижката опера на 13 декември и закупен от 11 700 домакинства. През 2015 г. Бенжамен Милпие, също пристигнал от Америка, предизвика революция, правейки същото нещо в същия спектакъл, прилагайки способи, въведени в Англия и САЩ през 2014 г. “Практиките на blackface, yellowface или brownface днес свидетелстват за липсата на чувствителност, доколкото те нараняват някои хора, а нашите спектакли по никакъв начин не са тук, за да нараняват.
Ние сме на различно ниво на разбиране на някои теми, родени през колониалния ХIХ век,
в който екзотизмът караше хората да мечтаят. Въпросът не е да се осъжда паметта, а в контекстуализиране и представяне на репертоара по разумен начин”, продължава той.
Така че не става въпрос класиките да бъдат прибрани в шкафа, а да се разкажат по начин, подходящ за публиката, която ги гледа. Густав Малер е първият, който предизвиква скандал, когато дирижира Виенската опера, поръчвайки нова сценография за “Сватбата на Фигаро”, “Фиделио” и “Тристан и Изолда”. Днес е нещо очевидно операта да бъде поставяна така, че да предизвика интереса на зрителите в настоящето. По същия начин великите балети последователно са били пренаписвани от хореографите, за да се приспособят към телосложението, естетиката и виртуозността на момента. Да се гледа балет на Петипа в оригиналната му форма и с изпълнителите от 1900 г. днес би било непоносимо. “Дори “Лебедово езеро” не е Джокондата”, подчертава Жермен Луве, звезда на балетната трупа.
“Имаме време. Скандалът тези дни доказва, че трябва да бъдем на висота, за да постигнем мерките, които са резултат на разумен дебат”, подчертава Нееф. “Аз съм историк по образование и германец, така че съм роден в страна, която през ХХ век бе белязана от трудна история, но успя да се изправи: чрез установяване на фактите, изучаване на обстоятелствата и извеждане на най-добрата линия на поведение. Внимание: германската история и най-вече Холокостът по никакъв начин не могат да се сравняват с историята на френския колониализъм. Очевидно не става въпрос за сравняване на събитията, а за методологията”.
“Оперният или хореографският свят не могат да игнорират промените в обществото, продължава Александър Нееф. Преди всичко трябва да покажем способността и желанието си да приемем хора, които имат талант, независимо от техния произход”.
“Расовата мания достигна операта”,
твърди обаче Матьо Бок-Коте в коментар във “Фигаро”. Според него Александър Нееф, новият директор на Операта, възнамерява да “деколонизира” институцията и произведенията, поставяни на сцената: „Ще трябва да се промени начина, по който се представят, след като преминат идеологически тест. След социалистическия реализъм на миналия век, днес идва времето на реализма на многообразието. Това е завръщане на официалното изкуство. Идеологическият делириум може да стигне дори по-далеч: да си припомним “Кармен” от Лео Мускато във Флоренция, който пренаписа края на операта, за да протестира срещу насилието над жени. Разбира си, ръководството на Парижката опера отрече, че произведенията на Нуреев вече няма да бъдат представяни, както твърдеше M, le Magazine du Monde.
Но основното се потвърждава: наистина ще има чистка в мизансцена и репертоара,
и тя ще се извърши срещу една концепция за операта, обвинeна, че е твърде европоцентрична“, пише Матьо Бок-Коте. Според него Парижката опера просто имитира северноамериканските мании. “Така през септември “Ню Йорк таймс” твърдеше, че операта не може повече да игнорира расовия въпрос. Едни и същи езикови елементи се използват от двете страни на Атлантика. Днес нито един сектор на обществото не е пощаден от расовата социология: измерва се тежестта на групите в организациите, смятани за “твърде бели”: класическата музика, сценичните изкуства, рекламата, телевизията, театърът, строителните професии, музеи, кино: “бялото превъзходство” било навсякъде“.
Източник: ГЛАСОВЕ