Как се отразява коронакризата на независимите творци от Кърджали? След като през април т.г. им бе обещана от правителството помощ в размер на три минимални работни заплати и начислени осигуровки за два месеца от времето на извънредното положение и един месец след неговата отмяна, те получиха ли така нужната им подкрепа от държавата? Как преживяват и как оцеляват в суровото време на карантина и ограничения?
С тези въпроси от „Нов живот“ се обърнахме към галеристката и художник Пенка Атанасова.
-Госпожо Атанасова, друг път обикновено говорим за по-възвишени неща, за картини, за идеи и художнически техники, сега темата ни е свързана с доста по-екзистенциални проблеми – как повлияха наложените заради Ковид-19 ограничения на вашата творческа и културна дейност?
-От мое име като художник и от името на Дружеството на художниците в Кърджали мога да кажа, че наистина кризата се отрази сериозно. Най-вече това стана по отношение на едно затваряне на възможностите да показваме изкуството си, да го споделяме с публика, поне по традиционния начин. Така пропуснахме две изложби в нашия град – за Великден и за 24 май, които всяка година по традиция си ги провеждаме. Понякога имаме и самостоятелни изяви, но в този период нямаше как да се случи това.
-Освен, че не можахте да покажете най-новите си творби, вие търпите и финансови загуби…
-Да. Като се затваря достъпът за посещение на галерията се ограничава възможността за продажби на картини – поне по традиционния начин с посещение на място. Сега може би се отваря нов път, нов начин, който трябва да опитаме – онлайн. Не мога да кажа обаче, че това е проработило. Все пак смятаме да опитаме и да направим нещо по въпроса.
-Споменавате онлайн-продажбите като вариант за представяне на вашето изкуство пред публика, имате ли вече направени крачки в тази посока?
-Имаме вече готова платформа, но трябва да си направя както трябва и да се пусне в обръщение. И пак подчертавам, че не е ясно дали ще заработи. Аз виждам как хората идват до галерията и колко трудно се решават да закупят картина. Те искат да я видят, да я преценят. Онлайн също може да се види, но е различно. Като че ли онлайн продажби са по-подходящи за книги, дрехи, разни други неща, но за изобразително изкуство нямам информация дали е успешно. Все пак смятаме, че да трябва да опитаме, защото нямаме друг избор.
-През април правителството отпусна средства във фонд „Култура“ за подпомагане на свободните артисти. Вие кандидатствахте ли и получихте ли подкрепа?
-Очаквахме да получим някакви средства като подкрепа, защото ние сме художници, които се самоосигуряват, но до този момент нямаме никакъв отговор. Не знаем дали изобщо ще ни се помогне, а месеците си минават. Тя една помощ е добра, когато е навременна. Това, което се случва всъщност е един бавен процес, което не мога да си обясня изобщо.
-А как се справяте финансово, как преживявате в тези месеци?
-Преживяваме. Стараем се. Аз продължих с уроците. Обучавах една от моите ученички, за да може да се подготви за кандидатстване. Радвам се, че поработихме добре и всичко беше много успешно, защото тя влезе в Националната художествена академия, и то в две специалности, тя си избра една и вече ще бъда студентка. Смятам да продължа с уроците. За съжаление не само ние сме така, а това е валидно за всички хора на изкуството в цялата страна.
-Какви са очакванията ви за наесен?
-Не знам какво да очаквам! Ако се открие ваксина и хората се ваксинират, нещата може би ще се нормализират и вероятно ще можем да се върнем към стария си ритъм на живот. Ако обаче заболеваемостта започне да се усилва, а през есента става още по-сложно и по-тежко заради множеството други вируси, нямам представа какво ще се случи. Смятам да продължа уроците, но може би ще работя с по две деца, за да има между тях дистанция и да са по-спокойни.
-А в личен и творчески план имате ли нови идеи и проекти?
-Продължаваме да си работим, да рисуваме. Ситуацията не би трябвало да ни спира или по някакъв начин да ни обезверява.
Разговора води Божидара АНГЕЛОВА