„Ако не се случи нещо, което да ни позволи да запълним свободните легла и ако не получим някаква помощ за направените извънредни разходи, през октомври ще трябва да обявим банкрут“, казва Валтер Монтини, председател на асоциация на 30 дома в региона около Кремона. „Вместо да приемаме нови обитатели, трябва да пращаме хора при семействата им“, добавя той.
Епидемията от COVID-19 взе голям брой жертви в старческите домове, след като болестта за първи път се появи в Ломбардия в края на февруари. На много от тях бе казано да приемат заразени пациенти, за да бъдат облекчени претоварените болници в региона, въпреки че тях липсваше защитна екипировка, предаде БТА.
„Всички ние бяхме под силен натиск от регионалното правителство на Ломбардия да приемаме пациенти с Ковид-19. Ние бяхме безпомощни“, казва Мариуча Росини, шеф на браншовата асоциация „Аджеспи“. Представители на ломбардското правителство казват, че само домовете с отделни сгради или етажи, които могат да бъдат запазени за пациенти с коронавирус в процес на възстановяване, са били карани да ги приемат.
Италия, чието население е сред най-възрастното в Европа, е силно зависима от старческите домове, които помагат на семействата да се справят с грижите за своите възрастни роднини. Асоциациите в бранша изчисляват, че понастоящем в списъците на чакащи за настаняване има около 100 хиляди души.
Диего Лоренци казва, че неговата 88-годишна майка, която страда от остра деменция, е от година в листа на чакащи. Въпреки че по думите му дълго е бил против пращането й в дом, той и сестрите му вече не могат да се справят. „Да се справяме с такова заболяване е невъзможно за нас. Моето семейство и моите две сестри не могат да го правят вече. Молил съм в много домове в Бергамо и отговорът бе навсякъде един и същ: „не“,“ казва той.
Икономическо въздействие
Кризата може да окаже голямо икономическо въздействие, тъй като в сектора работят около 185 хиляди души и той носи годишно около 13 милиарда евро приходи в хазната. Даниела Долчи, управител на „Резиденца Герески“, частен оператор край Кремона, казва, че блокирането на приема на нови пациенти е било „наистина болезнено“. „Ние сме изцяло частна структура и можем да разчитаме само на таксите, плащани от нашите гости. И можем да плащаме на персонала си само ако всичките 40 легла са заети“, заявява тя.
С изключение на домовете, приели пациенти с коронавирус, на останалите хосписи бе забранено да приемат новопостъпили, след като в началото на кризата те бяха затворени с цел предпазване на уязвимите обитатели. Сега се водят преговори с регионалните власти в опит за излизане от кризата и да се позволи на домовете да приемат нови обитатели при решаване на въпросите за безопасността.
Франко Маси, председател на „Унеба“, национална асоциация на около хиляда старчески дома, казва, че трябва да бъде осигурено масово тестване, увеличаване на числеността на персонала, както и адекватна защитна екипировка и лечение. „Това ще струва повече, така че тук трябва да има адекватно финансиране“, добавя той.
Ако този въпрос не бъде решен, надвисналата социална криза ще се добави към проблемите в здравеопазването, причинени от коронавируса. Джорджо Ферами от Казалбутано край Кремона разказва, че неговата 86-годишна майка е прекарала през януари инсулт и отскоро е под интензивни грижи, след като паднала вкъщи. „Тя ще бъде изписана до няколко дни и тъй като старческите домове са затворени, не знам какво ще правим“, казва той и добавя: „Тя не може да се храни сама, прикована е към леглото и се нуждае от постоянна здравна помощ“.