Историческите извори сочат, че още през ХVІІ век Кърджалийско е област, в която се отглежда тютюн. Пренесен от Ксантийско, той намира благоприятни условия в региона. В годините след Първата световна война до края на ХХ век отглеждането му осигурява препитание на голяма част от населението в Източните Родопи. В периода между двете световни войни Кърджалийско се оформя като важен тютюнопроизводителен и тютюнопреработвателен район. Евтината работна ръка и качествените сортове, отглеждани тук, са част от причините в този период десетки фирми за преработка на тютюн – наши и чужди /над 30/, да открият свои складове в Джебел, Момчилград, а в Кърджали да се появи цял квартал от тютюневи складове.
Необходимостта тютюнопроизводството в Кърджалийско да се постави на научна основа довежда до създаване на опитно поле в Джебел. Защо е избрано землището на Джебел? Отговорът е, че тогава този район е сърцето на най-реномираното българско тютюнопроизводство. „Джебел басма“ е дребнолистен и ароматен тютюнев сорт, ценен със слабото съдържание на никотин – 0,8%, с голямо съдържание на пластичен материал и смоли. Освен това много чужди тютюневи фирми търсят този сорт за ароматизиране на цигарите, които произвеждат. Новосъздаденото опитно поле трябва да работи за това да се запазят най-ценните отродия на „джебел басмата“ и едновременно по генетичен и селекционен път да се добият нови по – ценни и доходни сортове, които при наличните условия да повдигнат рентабилността на тютюневите стопанства.
Първата стъпка към реализиране на тези идеи е решението на Мастанлийска окръжна постоянна комисия от 27. 02. 1929 г., с което е създадено Тютюнево бюро. Още същата година на 19 октомври към бюрото е открито опитно поле. От общинската мера в Джебел са отпуснати 6 дка земя, която през следващата година е разорана, оградена и подготвена за експериментална работа. От 1929 г. до 1933 г. дейностите на опитното поле се ръководят от агронома към Мастанлийска окръжна комисия, защото липсва щат за специалисти. След административните промени през 1933 г. и закриването на Мастанлийска окръжна постоянна комисия, опитното поле в Джебел се поема от Подвижна земеделска камара – Кърджали. За участъков агроном към камарата със заповед от 11 май 1934 г. е назначен специалист, ръководител на опитното поле. Това е агрономът Методи Ягоридков от гр. Дупница. От този момент опитното поле функционира като самостоятелна институция, подведомствена на Министерството на земеделието и държавните имоти. Енергичната дейност на Методи Ягоридков дава резултати още същата година.
Общинският съвет в Джебел наема още 15 дка земя, където опитното поле да разгърне дейността си. През следващата година закупуват нови площи в с. Главатарци. Средствата за научно-изследователска работа, за проучване на почвено-климатичните условия, водния баланс в района и селекцията на тютюневите сортове са отпуснати от Българска земеделска кооперативна банка. За наблюдения на опитите първоначално са наемани временни работници надничари, а по – късно щатът се увеличава.
За кратко време Методи Ягоридков успява да създаде организация на дейността в опитното поле. Наема сграда за канцелария, жилище за персонала, изгражда първата сушилня, лаборатория и метеорологична станция. Поставя началото на библиотека към опитното поле, като набавя специализирана литература, издания на Краснодарския институт и отчети от дейността на други опитни станции.
В помощ на Държавно опитно поле Джебел е създаден постоянен съвет, в който влизат: председател: – А. Тончев –директор на подвижна земеделска камара, секретар – Методи Ягоридков – агроном, ръководител на опитното поле и членове – Н. Герджиков – завеждащ тютюневия Антрепозид при БЗКБ в Родопската тютюнева област и К. Атанасов – помощник-секретар по тютюните при БЗКБ – клон Кърджали.
През годините опитното поле продължава експериментите със селекционния материал, добит на негов терен. Разширява дейността си като проучва и подобрява други характерни за региона стари сортове като „баши – бали“, „таклита“ и „червено семе“. Прави проучвания и върху отглеждането на „перущенски“ сорт тютюн. В дейността му влизат и задължения за ежедневно наблюдение и записване в дневник на метеорологичните условия, почвената характеристика, стопанските качества на разпространените сортове, разсад, сортови опити и други. Регионът е разделен на тютюнопроизводствени центрове, където се наблюдават почвените типове, отглеждането на различните сортове тютюн и ерозивните процеси.
Опитното поле решава и чисто технически въпроси, свързани с отглеждането на тютюна, като обработване и третиране на почвата, борба с болести и неприятели, както и ранно производство на здрав тютюнев разсад. Въвеждат се опити и наблюдения върху сушата и нейните поражения върху отделните сортове, употребата на различни торове. Правят демонстративни опити в различни селища като се включват тютюнопроизводители от региона – от Джебел, Главатарци, Крайно село, Момчилград, с. Старцево и други селища.
30-те години на ХХ в. Кварталът с тютюневите складове в Кърджали
Сортовите проучвания се извършват по два начина: на самото място, където е засят тютюнът, и в опитното поле, където са заложени сортове за сравнение. Правят подробни биометрични изследвания по метода на Бахтадзе – сорт, височина на растението, брой, размер и форма на листата, съцветия и т.н. За една година са направени 2000 измервания в различни села на региона. Полските опити с тютюнопроизводителите целят създаване на елитен селекционен материал и сравнителна доходност на изпитаните сортове. Ягоридков изпраща писма до агрономите и кметовете в района и изисква за проучванията през следващата година да му доставят по 150 грама семена от най – типичния за района сорт – от Крумовград, Момчилград, Ардино, Ивайловград и други селища. Тези опити се правят с помощта на експерти, техници, специалисти от БЗКБ и органите от обществената служба по тютюна.
През 1934 г. Държавно опитно поле Джебел се представя със свои мостри на Пловдивския панаир. Там участват 900 изложители и Джебелското опитно поле е наградено с диплом.
Още първата година от назначаването на Методи Ягоридков за ръководител на опитното поле Държавният тютюнев опитен институт в Драма отправя покана за обща работа между двата института. Обмяната на опит прави достъпни техните постижения.
Резултатите от своите проучвания, свързани с работата в опитното поле, Методи Ягоридков публикува в научни трудове. През 1935 г. – „Годишен отчет на тютюнево опитно поле Джебел“, през 1936 г. „Монография на тютюнопроизводството в Джебела“, 1938 г. „Модерна тютюнева сушилня“, през 1941 г. „Опити с торене на тютюневите ниви с изкуствени торове“.
В редица списания се появяват негови статии: в сп. „Тютюнев преглед“ – „Опит с дезинфекция на почвата“; „Една пакостна практика из Джебел“; „Съвременна тютюнева организация в Гърция“. В сп.“ Български тютюни“ –„Сравнителен преглед на новата тютюнева реколта“, „Из подобрителната работа на тютюневото опитно поле в Джебел“, в сп.“ Кооперативен преглед“, „Мерки за подобряване на тютюните в Източно-родопска тютюнева област“, „Тютюнът и сушата“. В сп. „Нови общини“статията „Тютюнево опитно поле в Джебел“.
Държавното опитно поле в Джебел продължава съществуването си и след 1944 г. и неговата цел е същата, както преди – подобряване на тютюнопроизводството в региона. От 1951 г. се превръща в Опитна станция по тютюна. След създаване на Академията на селскостопанските науки, през 1962 г. – в Комплексна опитна станция с три бази – една в Кърджали по овощарство и две в Джебел по тютюнопроизводство и борба с ерозията. За развитие на изследователската дейност Комплексната станция има на разположение 400 дка земя в Кърджали и 150 дка в Джебел. Създадени са нови сортове –„джебел басма1А“, „джебел басма № 8“ и сортове „джебел басма“ 174 и 359, които са внедрени в Смолянско и Кърджалийско.
Създадено е и СПТУ – Джебел за подготовка на средни специалисти и изпълнителски кадри по селско стопанство.
Василка ТАШКОВА