/> Дея Вълчева: Аз съм ловец на човешки души | Нов живот

Дея Вълчева: Аз съм ловец на човешки души

До 15 юни в Кърджали гостува със самостоятелна изложба художничката Дея Вълчева. Тя е трето поколение в художническата династия Вълчеви. Дядо й, живописецът Петър Вълчев (1905-1964) е възпитаник на венецианската художествена академия и проф. Вирджило Гуиди. Негови работи има в галерии и частни колекции в много страни. Баща й проф. Пламен Вълчев е преподавател в специалност „Плакат и визуална комуникация” в Националната художествена академия и бивш заместник-ректор.

Творби на Дея Вълчева са показвани в редица европейски галерии в Англия, Германия, Франция, Гърция, Сърбия, Кипър и т.н. Автор е на прекрасни портрети. Прави илюстрации на книги, пощенски марки, дизайнерски концепции за представяне на архивни материали и исторически документи.

- За първи път сте в Кърджали, прие ли ви публиката?

- Запознах се с много мили и интелигентни хора. Радвам се, че приех поканата. Това е първата ми самостоятелна изложба. Участвала съм в общи. Една от най-хубавите беше „Три поколения Вълчеви“ в чест на дядо ми.

На картините са мои близки хора, а на някои съм аз самата или са символ на собствените ми преживявания. За мен ловът на човешки души е най-важното. Ако успея да нарисувам душата на човека, тогава портретът се получава.

- Как се лови човешка душа?

- В разговор. Когато рисувам, малко гледам човека. Говорим си и неусетно границите падат. Това е най-сладката, най-истинската част – когато всички стени и задръжки, с които се ограждаме от другите, падат. И тогава се получава портрет. Истински. Но някои хора не обичат да си видят портрета. Не ми се сърдят, но не се харесват, защото не желаят да се открият. И тук има един портрет на моя приятелка, която не се хареса, защото съм хванала тъгата в нея. Никой не иска да е тъжен.

- Правила ли сте портрети по поръчка?

- Да, но резултатът не е същият, защото човек се стяга, като знае, че е поръчка и трябва да си заприлича. А понякога портретът може да не си прилича като фотография, важното е духът. Много често портретуваният не може да усети тази тънкост. Не че не мога да постигна физическата прилика, но не това е истината. Затова предварително предупреждавам, че може да не си прилича като снимка.

- Избрала сте реализма, а много млади художници се насочват към алтернативното изкуство.

- То вече не е и алтернативно, стана доста разпространено съвременно изкуство. Нямам влечение към модерните течения, не ги разбирам. Това не означава, че „алтернативните“ не постигат нещо, което един ден критиката да оцени високо. Времето ще покаже.

- Използвате много пестеливо цветовете.

- Основните ми материали са въглен и маслени бои. Не обичам голямата пастьозност. Работя маслената живопис като акварел, да има лекота.

Прецизността на рисунъка дължа на баща си и на преподавателите ми в Гимназията, които ни караха на седмица да правим по 200 скици с туш – най-трудната техника за скици. Стана ни начин на мислене. Една линия е като мисълта – когато тече плавно, е най-красива и хармонична. Убедена съм, че в основата на изобразителното изкуство е творецът да е верен на анатомията и на истината. И че вдъхновението идва, когато работиш, а не когато го чакаш.

- Занимавате се и с илюстрация…

- Да, имам детски книжки и две големи книги за история – „Първите хора по българските земи“ от 2009 г. за ученици и една книга за траките, която още е под печат. Моето верую за илюстрациите за деца е да не увреждат представите им за света. Не бива да се прекалява с художествените измислици.

А да работя илюстрациите на двете исторически книги, за мен беше истинско откровение. В тази за траките те са над 300. Резултат са на масирано „образоване“. Първо прочетох текста на журналиста Николай Големанов. На популярен език той поднася за широката публика фактите, до които са достигнали големите изследователи на тракийската култура. След това се заех със сериозно изследване на паметници, артефакти, монографии. Много ми помогна и това, което видях в музеите в София, в Бургас, гробници, светилища. Връщах се по няколко пъти. Трябваше да се потопя изцяло в темата, но много ми хареса. Научих страшно много нови неща, които не бяха ни казвали нито в училище, нито бях чела по-късно.

Изключително много ми помогна консултантът на книгата проф. Петър Делев. Тих и деликатен човек, но много знаещ. Непрекъснато имаше забележки и уточнения по илюстрациите и ги връщаше за корекции.

- Налагало ли ви се е да правите компромиси?

- Човек никога не знае какво ще му се наложи. Моя братовчедка нарисува прекрасно копие на „Сътворението“ на Микаланджело на купола в една къща в стил мутробарок. Копието е перфектно, само дето мястото му не е там. Мразя чалгата в изкуството, но не мога да я упрекна. Иначе в изложбените зали идват предимно интелигентни хора, които обаче не могат да си купят картините, които харесват.

- Много млади българи избират чужбина, като не виждат шанс да се реализират тук…

- Много обичам България. Никога, ама наистина никога не съм имала идея да се махна, въпреки че животът много пъти ме е карал да го направя. На моменти човек се разколебава. Питала съм се защо ми трябваше да ставам художник. Но после си казвам, че си струва. Пък и за художниците винаги е било трудно. Малцина са „придворните“. Останалите са живеели в нищета.

- Като избирате да останете, означава ли, че имате надежда за по-добро занапред?

- Имало е времена, когато и в най-малките селца е имало хора будители и интелигенти. Иска ми се да вярвам, че ще дойде отново такъв момент.

One Response to Дея Вълчева: Аз съм ловец на човешки души

  1. три-три казва:

    Много вампирски ми звучи това заглавие

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

„Нов живот” не носи отговорност за мненията, изказани в сайта. Не се позволява публикуването на явна или скрита реклама. „Нов живот” си запазва правото да заличава коментари, които сметне за некоректни или ненужни. Ако имате въпроси, пишете на имейл адреса на редакцията novjivotreklama@gmail.com