/> Подземен град под село Хухла | Нов живот

Подземен град под село Хухла

Милан МИЛАНОВ

ПЕЧАТАМЕ ОТ РЪКОПИСА

Поредицата от книги „Тайните подземия на България” на писателя Милан А. Миланов се превърна в любимо четиво на българския читател, поднасящо ни духовни тайни.
Духовният учител – игуменът на манастира „Света Троица”, притежаващ екстрасензорни способности, и в тази, десета, част на книгата разкрива на своя ученик лабиринт от тайни.
В новата книга на автора, работил години наред в отдела за тежки престъпления в МВР, влиза и откъс за подземен град под днешното село Хухла, което се намира в  най-източната част на Източните Родопи. Книгата ще се появи на пазара в края на лятото.
В посланията си към нас Миланов дава нетрадиционни отговори на мнозина вълнуващи ни въпроси.
Дали това е така? Времето е пред нас – ще видим!

 

ЮЛИ 2012 г.

Всяка година в навечерието на Илинден, на връх „Свети Илия” се стичат от цяла България почитатели на „Мистериите на Хухла”. Те не знаят, че под върха лежи запазен подземен град

Всяка година в навечерието на Илинден, на връх „Свети Илия” се стичат от цяла България почитатели на „Мистериите на Хухла”. Те не знаят, че под върха лежи запазен подземен град

На древната крепост през деня беше горещо. Слънцето сипеше огън от нажеженото до блясък небе, отникъде нямаше лъх на прохлада. Всичко живо се беше изпокрило. Термометърът на сянка показваше 42 градуса по Целзий, тревата около манастира бе пожълтяла, листата на храстите стояха сбръчкани, потъмнели, сякаш направени от кафява шагренова кожа. Дори зелените гущерчета и миниатюрните саламандри с разперените крачета, препичащи се доскоро върху скалните останки на крепостта, се скриха дълбоко под каменните блокове. Не се чуваха  песни на щурци и птички. Дори и една мравка нямаше по земята. Кучетата, сврели се на сянка до стената на черквата, дишаха тежко с езици, провиснали до земята. Само старият орех, разперил кичести клони с все още неузрели плодове, мълчаливо бдеше и оглеждаше долината под него. От обяд до 19 часа не посмях да изляза вън от стаята си. Четях от записките на Софроний, когато през отворения прозорец чух Димитър да ме вика. Помислих, че зачетен в книгата, съм пропуснал часа за вечеря и побързах да изляза навън, където ме чакаха Димитър и Георги със загадъчни усмивки.

- Е, брат Михаиле – каза напевно Димитър, сякаш изнасяше проповед в черквата, и ми подаде вестник, на който изпъкваше заглавие, обградено с червен флумастер. – Вече не си единственият, който пише за подземни градове. Има и друг… – добави той със сериозен тон.

Взех вестника и с интерес започнах да чета:

ПОДЗЕМЕН  ГРАД ЛЕЖИ В ПОДНОЖИЕТО НА ИВАЙЛОВГРАДСКОТО СЕЛО ХУХЛА

16/07/2012 г.

Подземен град лежи в подножието на ивайловградското село Хухла
Магията на селото привлича древните тракийски жреци…
Казват, че в Родопите всяко камъче е история. Спомени за непознати явления, извънземни нашествия и несметни богатства. На седем километра от Ивайловград, в живописното село Хухла, мистериите и реалността се сливат в необятната панорама към Гърция и Турция, която се разкрива от възвишението “Свети Илия”.
    Далеч назад във времето, дванадесет века преди Христа, магията на това място привлича древните тракийски жреци. Хълмът “Свети Илия” става светилище, а водата от кладенеца, разположен на самия връх – лечебен феномен, познат по целия цивилизован свят.
“Тук, в светилището, са идвали хора от целия свят. И са търсели своето лечение. Всеки хухленец знае, че като се качи на хълма, ако му е криво, ще се оправи, ако му е болно, ще оздравее”, разказва Иван Бунков – писател и организатор на празненствата “Мистериите на Хухла”.
    Най-голямата мистерия на това свято място е огромен подземен град от тунели и водопади. Подходите към него обаче се пазят в строга тайна от малцината просветени в мистериите.
“Ние не го отваряме още, защото мислим, че държавата не е готова да приеме богатствата на това място. Чакаме да му дойде времето, когато всеки метър ще може да се пази”, обясни Иван Бунков.
   Част от подземния лабиринт е старият кладенец на върха на възвишението. Отдавна пресъхнал, за него се носят легенди за силна лечебна сила и за посещението на хиляди поклонници от близо и далеч.
С идването на християнството възвишението “Свети Илия” става и място за преклонение пред светеца. Поверия разказват, че именно в този район е неговият гроб. Векове наред, в жегите навръх Илинден, момите от Хухла са катерили този връх. Макар и поизбледнял от времето, този ритуал все още е жив в спомените на най-възрастните баби в селото.
Подземните лабиринти се свързват с времето, когато поминък на хората тук е било въглищарството и рудодобивът. Смята се, че от светилището на връх “Свети Илия” тракийските жреци са ръководели добива на ценните метали.
    Друго мистериозно място е водопад на около 400 метра под върха “Свети Илия”. Твърди се, че от неговите основи тръгва тунел, който води до подземния град под село Хухла.
Местността около водопада е срутен вход на пещера. В околностите е намерена стилизирана скулптура на воин – доказателство за култовото значение на мястото.

На Илинден жените от село Хухла, пеейки специални песни, палят свещи и оставят цветя до кладенеца на връх „Свети Илия”. Според писателя Милан Миланов кладенецът е свързан с подземен град

     “Просто няма място тук, което като се наведеш, да не бъка от археология”, коментира Иван Бунков.
Всяка година около Илинден свещеният връх “Свети Илия” става център на шумни празненства и родови срещи. Страстите се вихрят около малък параклис на възвишението, възстановен преди четири години от основите на древен храм.
     Напоена с кръвта от войните и погребала съкровищата на няколко исторически епохи, земята под село Хухла е дала на България десетки таланти във всички области.
Всяка година, около Илинден, когато забие камбаната с механизъм на стар “Москвич”, идва ред за връчването на наградата “Почетен селянин на Хухла”.        Статуетката представлява земното кълбо в един пробит селски цървул…


Репортер: Николай Василковски

 

Прочетох внимателно статията и преди да изразя каквото и да е мнение по въпроса, Георги попита:

- Брат Михаиле, ти знаеше ли за този подземен град до село Хухла?

- Не, не знаех. По света и в България има много подземни древни градове.

Димитър и Георги кимнаха в знак на съгласие и тъй като бе време за вечеря, се отправихме към трапезарията. Застанахме пред отворената й врата и изчакахме да дойде игумен Гавраил, който имаше да довърши нещо в черквата. От трапезарията се носеше приятен мирис на пържени чушки, залети с доматен сос и чесън, на печен патладжан. Почувствах, че съм гладен. Братята се бяха погрижили за вечерята в този горещ юлски ден. От черквата излезе игумен Гавраил, поздрави, покани ни с ръка да го последваме и мълчаливо влезе в “магерницата”.

Побързахме да се настаним в прохладното помещение и докато ядяхме от вкусните гозби, му разказахме за село Хухла…

Вечерята приключи, но не ни се искаше да излезем навън в зноя на горещината, макар вече да бе нощ, затова помолих игумен Гавраил да ни разкаже повече за погребания град – от кого е изграден, каква е архитектурата му, как се е наричал, за тунелите, водопадите, кладенците, входовете, лечебната сила на мястото и преди да завърша с изброяването той внимателно ме прекъсна.

-        Хайде едно по едно. Нека да не е като поменик… – кротко рече игуменът, наля в чашата си студен айран, изпи го с удоволствие на бавни глътки и продължи:

 - Да, в района на село Хухла наистина има град, погребан под земята – потвърди той, спря поглед върху мен и се усмихна  многозначително. – А под този град има друг, неизвестен подземен град, изграден от първите атланти…

Това бе изненада. Искахме да научим повече подробности за погребания римски град, а се оказа, че дълбоко под него има и друг, за който дори нямахме представа.

Игумен Гавраил преметна крак върху крак, с длан поглади дървената маса, полирана от годините до блясък, и попита:

- За кой от градовете ще говорим първо?

- Нека да е за подземния град – обади се Георги.  – За него нищо не се знае.

- Така да бъде – съгласи се игуменът. – Не виждам въздържали се и ако разрешите… – изчака секунда, сякаш да подреди мислите си и заговори: – Подземният град се намира в естествена земна кухина с големи размери, в която има много извори, потоци, вирове, езерца и водопади. На места височината на водопадите достига петдесет метра.

В един миг разбрах, че ми липсва диктофона, нямаше да мога да запиша разговора и се ядосах. Не се бях сетил да го взема и сега се мъчех да запомня всяка чута дума.

- Архитектурата на града е съобразена с подземния релеф и е специфична за него – продължи да разказва игумен Гавраил, зареял поглед в невидимия за нас град. – Има множество тунели, изградени от прозрачен и много здрав материал, които минават под водопадите и позволяват придвижването и разглеждането на невероятно красивата околна среда.

Щеше ли да спомене за входовете? – помислих си аз и се зарадвах, когато чух продължението.

- Входовете към този град са общо шест. Някои от тях са извести на отделни просветлени, които пазят тайната. Така и трябва!

Заслушани в разказа му, не задавахме въпроси, само от време на време си наливахме от айрана за разхлаждане. Пренесъл се в подземния град, игуменът обясняваше…

- Старият кладенец на върха на възвишението, за който се разказват  легенди за лечебната му сила и за посещаващите го хиляди поклонници от близо и далеч е пресъхнал отдавна. Бил е част от цялостната мрежа за вентилация, охлаждане, отводняване на града – помисли малко и добави: – Но не е вход!

Как ли се е наричал градът? Дали да му напомня за златните мини? – помислих си аз и тутакси със задоволство чух това, което исках да науча:

- Градът се е наричал Самсара! – поясни той, без да отклони погледа си от точката, в която бе вперил очи, някъде през нас…

Оставаха загадка златните мини. Къде ли се намираха? И изобщо имаше ли ги?

– Има ги, Михаиле, има ги! – моментално реагира на въпроса ми той. – Има ги, но са в района на подземния град и дълбоко под него… Те са златни мини с високо качество на метала. Една от мините, намираща се в североизточната част от общия комплекс, е богата на диамантни залежи.

Това бе добра новина – диамантни залежи! Знаех отпреди за наличието на диамантни находища в България, писах и къде се намират, но досега игумен Гавраил не беше споменал за диамантни находища под подземните градове. Логично, трябваше да се сетя. Нали в много от подземните градове имаше безброй предмети, изработени от диаманти?

А водопадът? Вход ли е за подземния град? – продължих мисловно да разсъждавам върху казаното дотук от Учителя.

- Водопадът, намиращ се на около четиристотин метра от върха “Свети Илия”, прикрива един от входовете към града – уточни той и тихичко се засмя. Отмести настрана празната чаша от айрана, погледна към входната врата, откъдето вечерта нахлуваше към нас.  Игуменът въздъхна с облекчение, прекара пръсти през косата си и се обърна към мен:

- Не съм забравил за водата…Тя, водата от кладенеца на хълма “Свети Илия” наистина е била лековита. Балансира енергийното поле на хората, стимулира е имунната система и подсилвала функциите на органите и системи им като възвръщала правилното, заложено в матриците им, функциониране. Тези енергийни потенциали и свойства на водата са пропити и във въздуха около самото място, макар и с по-разредено и отслабено действие.

Игуменът млъкна, взе празната чаша, повъртя я в ръка, погледна към каната с айрана, но не си наля, премисли нещо и попита дали имаме въпроси. Естествено, въпроси дал Бог…

- Игумен Гавраиле – започнах аз, – ти потвърди, че в района на село Хухла се намира римски град, чиито останки днес археолозите намират. Как се е наричал този град?

- Казвал се е Илионструм (приблизително) и е напуснат в края на трети век.

- Очевидци разказват, че през тунели са влизали в римския град и са разглеждали постройките му… Пред очите им се разстилали широки каменни улици, обградени с мраморни колонади, сгради с плоски покриви… До басейн видели мраморна статуя на Дионис, обвит със змии…Имало саркофази и статуи на пълководци до тях…

- Разказали са истината. Влизали са и са попадали в част от запазения град.

- Но нали градът е разрушен, как са успели да видят тези улици, колони и саркофази?

- Видели ги, защото градът е разрушен на отделни места и съхранен на други.

- Игумен Гавраиле – обади се възбуден от чутото Димитър, – изненадан съм от възможността един град да потъне в земята и част от него да остане незасипан. Как да си обясня това чудо?

- Знаеш, че чудеса няма. Има реалности! – отвърна игуменът, наблягайки на думата чудеса. – Как тези части от градовете остават незасипани със земя? Обяснението е много просто. Запазените части на потъналите градове попадат в големи кухини, които ги предпазват от свличаща се земна маса. По този начин се съхраняват сградите, колоните и пр. Кухините се намират под скални “тавани”, над които се натрупва земя.

- Благодаря, ще ни опишеш ли по-подробно този град?

Конникът от село Хухла. Снимка Иван Бунков /През септември 2012 година писателят Иван Бунков ми изпрати фотография, на която върху малка каменна плоча се вижда изобразен конник. Плочата е счупена и не е известно какво е изваял древният скулптор пред конника. Попитах игумен Гавраил за изображението пред конника и той отговори, че пред ездача е бил скулптиран образът на знатен жрец, почитан и уважаван в древността. Останалият на плочата образ е негов на верен сподвижник и следовник, който го е придружавал и следвал навсякъде./

- Град като град. Изграден е в характерния за времето си стил – с много колонади, арки, широки улици и площади, фонтани и статуи. Казах, че на места срутванията са го разрушили, но има части от града, които са запазени.

- Тези, които са успели да влязат в него казват, че имало саркофази и статуи на пълководци до тях. Кои са погребаните там? – сега аз продължих да поддържам темпото на въпросите.

- В саркофазите са погребани високопоставени в йерархията хора.

- Учителю, как да свържа статуята на Дионис с митологията на римляните?

- Римляните са уважавали култа към Дионис и традициите на траките, свързани с техните древни богове. Змиите са били широко използвани в древните скулптури като символи на мъдростта и протичащите енергии.

- Но тук не е погребан Дионис – намеси се Димитър. – Преди време брат Михаил писа къде е погребан…

- И не е сгрешил. В този град не е погребан Дионис! Трябва да знаете, че римският град е бил изграден на място, където е имало древно тракийско светилище.

   - Само от едно място ли може да се влезе в подземния град? – попитах аз. Щеше ми се да има повече места за влизане …

- Входовете или подстъпите към града, римляните са направили в четирите му края и по един по-малък между тях.

- Учителю, а тунелите на римския град достигат ли до тунелите на подземния атлантски град?

- Те са надградени над града на атлантите… А някои от тях отвеждат и до вход към него.

- Тогава римляните са влизали в подземния град? – възкликнах аз.

- Не са влизали! Римляните са открили тунелите, водещи към подземния град и са изградили своите тунели над тях. Искали да ги свържат и да проникнат вътре, но…

Учителя прекъсна разговора на най-интересното място, побарабани с пръсти върху дъбовата маса и се замисли. Изминаха няколко минути в мълчание и размисъл, но Димитър не се сдържа:

- Игумен Гавраиле, какво се е случило? Да не би тунелите да са се срутили?

- Не са се срутили… – отвърна спокойно той. – Римляните са достигнали до тунелите на подземния град, само че не са успели да задвижат съответните механизми, за да отворят входовете към него.

Не за първи път игумен Гавраил уточняваше, че е невъзможно да се проникне в подземните градове. Атлантите зорко пазеха входовете им…

- Игумен Гавраиле – обади се след кратък размисъл Димитър, – казахте, че водата в кладенеца е била лековита, само че тя отдавна е пресъхнала. Друга лековита вода в районна има ли?

- Има! Водата на водопада притежава известни потенциали от тези на лековитата вода, макар и по-слаби.

- Да попитам – размаха ръце Георги, препрочитайки за кой ли път написаното във вестника. – Писателят Иван Бунков говори за легенда,  която казва, че на хълма е погребан Св. Илия. Вярно ли е това?

- Като във всяка легенда и в тази има зрънце истина. Вярно е, че Свети Илия е пребивавал по тези места и е имал обиталище, където е посрещал хората, идващи при него, но не е погребан на хълма, както се твърди.

- А къде? – попита бързо Георги и очите му блеснаха в очакване на разкритието. – Впрочем…

- Свети Илия няма физически гроб! – Думите на игумена ни впечатлиха и заинтригуваха, спогледахме се мълчаливо с Димитър и Георги, очаквайки развръзката. – Свети Илия – игумен Гавраил произнасяше с благоговение името му – е част от висшата йерархия и е един от малцината в новата история, който напуска Земята, без да преминава през процеса на смъртта.

- Извинявам се, забравих за написаното… – обади се Георги и лека червенина обля лицето му. – Казано е, че “Свети пророк Илия, единствен сред хората, е взет жив на Небето и не е умирал физически, а хилядолетия преди него същата участ е имал древният пророк Енох.”

- Той е като Тутанкамон, който не преминава през смъртта – обадих се и аз.

- Така е, Свети Илия е бил на Земята през IX век пр. Хр. и в продължение на седемдесет години е обикалял из всички библейски земи – допълни игуменът.

- В Библията пише, че е бил на планината Хорив… Евреите… – започна Георги, но игумен Гавраил му направи знак с ръка да спре.

- Достатъчно говорихме по тези въпрос – резервирано каза той. – Знаете къде се намира планината Хорив. В България! Така, че не е нужно да повтарям преиначенията на местности и събития, описани в Библията. Споменах, че Св. Илия е от Висшата йерархия и е бил по нашите и другите библейски земи, да, бил е, за да даде мъдрост и знание на хората, които са били започнали да забравят древните учения и да се принизяват духовно. Работил е за духовното им пробуждане и припомняне на вселенските закони, любов и философия и е балансирал енергийните полета на местата, по които е пребивавал. Пътувал е много.

- Игумен Гавраиле, когато Св. Илия е проповядвал по местата около село Хухла влизал ли е в подземния град? – попита Димитър видимо развълнуван от получения отговор.

И не само той се вълнуваше, Георги и аз също очаквахме отговора. А Учителя не бързаше да задоволи любознателността ни. Искаше сами да стигнем до някакво решение. Само че как да сторим това? В своите си разсъждения мислех, че щом светецът е от Висшата йерархия той непременно ще е общувал с атлантите от подземен град. Но така ли бе?

- Доколкото виждам, и тримата сте единодушни, че светецът е общувал с атлантите, нали така? – отбеляза игумен Гавраил, ние потвърдихме, а той добави: – Да, Св. Илия е влизал в подземния град, под село Хухла, и е общувал с пазителите му, но не е разказвал за това на хората, за да опази в тайна входовете към града.

- Прераждал ли се е? –  попита отново Димитър, доволен от отговора.

- След заминаването си от Земята Св. Илия не е влизал повече в цялостно въплъщение, а само в частични.

Беше мой ред:

- Учителю, хората от село Хухла често наблюдават полети на НЛО. В околностите на селото има ли база на извънземни?

- Има! Намира се югозападно от Хухла. Транспортният коридор минава покрай селото и е възможно понякога летателните кораби да бъдат забелязвани.

- Извънземните имат ли достъп до подземния град? Питам, защото посветени хора от селото говорят, че виждат високи хора да влизат в него. В града има ли живи хора, които да го обитават?

- Не, няма живи хора, които да го обитават постоянно. Това, което виждат посветените са пазителите на града и периодично посещаващите го “уредници”, които идват с цел оглед и поддръжка на прилежащите му обекти. Известно ви е, че атлантите са били по-високи от нас, поради което тези, които сега го посещават имат същите размери.

- Казваш, че под подземния град има златни и диамантни мини. Нима в района на Хухла римляните не са добивали злато?

- Уви, злато не са добивали – игуменът разпери ръце и на лицето му се появи израз на съжаление, после се усмихна подкупващо и категорично заяви: – На територията на Хухла няма златни мини! Те са разположени по цялата периферия на подземния град.

Приготви се да стане, надигна се, но се отказа, усетил желанието ми да питам за още съществени за мен неща и тъй като знаеше какво ме вълнува побърза да задоволи въпросите ми:

- В римския град до село Хухла все още има останали ценности, които не са били транспортирани при напускането на римляните. Те се намират в една част на подземието, до която се достига през три тунела.

- Игумен Гавраиле, сетих се – обади се неочаквано Димитър и се плесна с длан по челото. – Имаме състудент в семинарията от този край. Разказваше ни за връх “Св. Илия” и за една голяма могила, която сега е залята в чашата на яз. Ивайловград” зад хълма. Какво ли има в тази могила?

Въпросът на Димитър ме зарадва. Не знаех за съществуването на могилата.

- Могилата зад връх “Св. Илия” е последният дом на древен тракийски жрец, погребан с високи почести. Починал е на преклонна възраст, бил е изключително мъдър и отдаден на службата си в помощ на хората. Стените в стаите са изрисувани. Вътре в помещенията са подредени лични вещи на жреца, както и много скъпи дарове от признателните хора, които да го съпътстват в последния му път.

- Игумен Гавраиле, как се е наричал жрецът? – побързах да се намеся аз.

- Наричал се е Сабазиони(й) по името на високо почитания Сабазий. Истинското му име е избледняло още приживе.

- Тогава могилата е много древна. Кога е била направена?

- През XV век преди Христа…

- Тя свързана ли е с римския град?

- Могилата не е свързана с римския град – отвърна игуменът, надигна се от пейката и стана.

Питанията бяха приключени. Имах само един последен въпрос, който не зададох гласно, а мисловно, защото знаех отговора му. Погледнах игумена, тръгнал към изхода, но ето, че се обърна към мен и погледите ни се срещнаха. Както винаги досега и този път бе отгатнал мислите ми и кимна утвърдително. Потвърждаваше, че входовете към римския град ще бъдат открити след 2015 година, а входовете към атлантския подземен град щяха да станат достъпни за археолозите и обществеността след 2020 година…

3 Responses to Подземен град под село Хухла

  1. Албена Милчева казва:

    България е част от свещените библейски земи, така ли да разбираме? Освен Орфей и Дионисий тук е живял и Свети Илия ??
    А за атлантите винаги са ни заблуждавали, че са потънали и изчезнали…

    Ние си знаем,че сме на свещенна земя!!! Но как ще я опазим?

  2. Енох казва:

    Бъдете разумни в писанията си братя во Христа !Подземен град може и да има.Може и да бъде открит някога,но какво от това.Какво ще разберем ,като го открием.?А този “игумен” би трябвало прекрасно да знае,че Свети Илия никога не е напускал Обетованата земя,там е проповядвал и от там излита с “огнена колесница”.Стига сте фантазирали “на гърба на Библията”.Ма какви атланти и техни градове у нас.И що не седнете на едно място всички светнати и да се разберете къде в крайна сметка са живели атлантите и къде са им “погребани” знанията !Поздрав от Посветения !

  3. bes ime казва:

    hubavo e kogaro ima ñakavo otkritie vav balaria tova e che teritoriata na balgaria ima istoria,no iskah da vidya ñakavi snimki y neotkrih moje bi neznam v koya stranica da vlezna no otkri gradovete na vsichki drugi darjavi sas mnogo snimi no balgaria ñama snimki,dobre e kogato ima otkritie da se slojat snimki y taka da badat gledani ot cyal svyat,,y kova koeto e smeshno napisano ochevidci kazvat,moje da bade zapisano po drug nachin ima pisania ot ochevidci ili neshto podobno no ochevidci razkazvat za predi hilyadi godini e smeshno…

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

„Нов живот” не носи отговорност за мненията, изказани в сайта. Не се позволява публикуването на явна или скрита реклама. „Нов живот” си запазва правото да заличава коментари, които сметне за некоректни или ненужни. Ако имате въпроси, пишете на имейл адреса на редакцията novjivotreklama@gmail.com